Божието дело се извършва в този свят и в небето се води запис за всички, които участват в него; какво правят; как го правят; и какъв е мотивът, който стои зад техния труд. Това е едновременно сериозно и насърчително съображение. В древни времена Божието око е наблюдавало Неговите служители и е отбелязвало начина, по който са вършили Неговото дело, и Той ни е дал Своя собствен разказ за всичко това.
В Неемия 3:5 научаваме, че текойците поправили стената, но го направили половинчато:
„Техните благородници не подложиха вратовете си на делото на своя Бог.“ (Неемия 3:5)
Това бяха водачите, и ако водачите бяха хладни, такива щяха да бъдат и хората, и до ден днешен техният срам стои записан в Божието Слово.
Шалум, синът на Халохеш, беше човек от различен калибър; ентусиазмът му за работата беше такъв, че вдъхнови дъщерите му и те му помогнаха в изграждането на стената; и той не беше незначителен човек, защото ни е казано, че той беше управител на половината Йерусалим. Дъщерите му можеха да твърдят, че тъй като баща им беше човек на такова почетно място, тяхната работа беше да поддържат достойнството на къщата и да не си цапат ръцете с труд; но не, тяхната амбиция беше да имат участие в Господното дело, и те имаха, и достойнството на къщата им не пострада, защото е записано, че Шалум построи – „той и дъщерите му“ (стих 12).
Начинът, по който Барух, синът на Забай, работи, беше специално отбелязан, защото четем, че той усърдно поправи онази част от стената, която му се падна. Какъв контраст с благородниците на Текой беше той!
Народът имаше желание да работи, ни е казано (глава 4:6), и те работиха от изгрев слънце до появата на звездите (стих 21). Сърцата им бяха в това; собственото им удобство или време бяха много маловажни за тях, „делото на техния Бог“ беше тяхното първо съображение. Нито пък работеха чрез пълномощник; нямаше мързеливци; всеки човек имаше своя собствена работа да върши и я вършеше и повече. Защото онези, които трябваше да пазят и да се борят срещу коварен враг, все още „носеха товари“ и „всеки със собствените си ръце работеше в делото“ (стих 17).
Имаше такива, които строяха срещу собствените си къщи (стих 28); мъдри хора, които правеха това, което беше наблизо, и го правеха с желание, и не губеха енергията и времето си да диктуват на другите как и къде да строят. И един човек получава почетно споменаване, който изглежда не е имал къща, срещу която да строи; той не притежаваше имот, само стая, защото Мешулам построи срещу стаята си. Но тази стая, в която живееше и където общуваше със своя Бог, беше част от града и се нуждаеше от защитна стена от злото, както всяка друга част от него, и така той построи, и макар вероятно само беден наемател в града, името му е записано сред онези, които вършеха Божието дело.
И страхът от Бога ги пазеше от алчност и любов към печалба. Делото на стената – Божието дело – беше по-важно за тях от собственото им обогатяване (глава 5:15,16).
И така, те завършиха делото, но не със собствена сила, а Богът на небето, Той ги преуспя (глава 2:20); тяхното доверие беше в Него и Той не ги изостави. Нито пък ще изостави някой днес, който поеме Неговото дело, принуден от любовта на Христос; но нека го правим в Неговия страх, защото горе се води запис за всичко, което правим, и как и защо го правим, защото
„делото на всеки човек ще бъде явно; защото денят ще го покаже . . . какво е то“ (1 Коринтяни 3:13).
