Лагерът представлява светска религиозна система, първоначално създадена от Бога, която се обръща към естествения човек и се състои от хора, външно свързани с Бога.
- Той беше белязан от светско светилище с великолепни съдове и мебели (Евр. 9:1–2).
- Имаше вътрешно светилище към това светско светилище, скрито от външното и известно като „Светая Светих“ (ст. 3–4).
- Във връзка с това светско светилище съществуваше орден от свещеници, различни от народа, които се посвещаваха на службата в светилището и над които имаше Първосвещеник (ст. 6–7).
- Там народът беше различен от свещениците и нямаше пряко участие в службата на светилището (ст. 7).
- Системата, като такава, означаваше, че докато траеше, нямаше пряк достъп до Бога (ст. 8).
- Това светско светилище, със своите свещеници и жертви, не можеше да даде очистена съвест.
- Има едно значително пропускане: няма мисъл за никакво порицание, свързано с тази светска религиозна система.
Такова е описанието на лагера в неговите значими черти, както е представено в Божието Слово. Но Словото представя и християнството в цялата му красота като точен контраст на лагера. Християнската общност се състои от хора, не просто във външна връзка с Бога по естествено раждане, а в жизнена връзка чрез новорождение. Вместо външно поклонение в великолепни сгради, то въвежда живо поклонение „в дух и истина“. Вместо специална класа свещеници, различни от миряните, всички вярващи са свещеници с Христос, техния велик Първосвещеник. Освен това, християнството носи със себе си благословението на очистена съвест и пряк достъп до Бога. Освен това, тъй като отваря небето за най-простия вярващ, то влече на земята порицанието на Христос.
