Книгата Евреи не споменава автор, но започва с Бога. Тя показва, че новозаветното откровение е съвместимо със Стария завет и в същото време е в голям контраст с него. Наистина, пророчества, типове и личности се виждат да намират своето чудесно изпълнение в Бога, който сега говори от небето в Личността на Своя Син, Създателя и Поддържателя на всички неща. Неговото вечно Божество и Неговата истинска човечност са ясно и внимателно декларирани, и Той Сам надминава всяко старозаветно частично откровение на Божия ум.
Тук намираме Неговото велико дело на изкупление, видяно в неговата вечна стойност пред Бога. Той е разглеждан като влязъл в самото небе, установявайки небесно и вечно наследство за всяка изкупена душа, в контраст със земната надежда на Израел. Той е великият Първосвещеник, преминал през небесата, чрез когото ние се приближаваме и се покланяме на Бога, Който поддържа и съчувства на Своите светии в техните настоящи нужди. Вярващият е видян като на земята, но притежаващ небесна надежда, и така вярващият е видян като пътник през враждебен свят. Всяка религия от земен характер – дори юдаизмът, преди това установен от Бога – се разглежда като „стан“, който е враждебен на славата на това небесно откровение (Евр. 13:13).
Евреи предоставя скъпоценни уроци в яснотата на своите разграничителни линии относно вярата, ходенето и поклонението на християнина.
