Християните често говорят за завършеното дело на Христос. Терминът се отнася до делото, което Той дойде да извърши на Голгота, за да даде живота Си като жертва за изгубени и виновни грешници. Предвиждайки тази изкупителна смърт, Исус можеше да се моли на Своя Отец: „Аз завърших делото, което Ти Ми даде да извърша“ (Йоан 17:4 KJV). Когато Той изрече този силен триумфален вик от кръста – „Свърши се!“ – делото на изкуплението беше завършено (Йоан 19:30).
Много различни „дела“ се споменават в Библията. Например, има „дела на плътта“ (Галатяни 5:19), „дела на тъмнината“ (Ефесяни 5:11), „добри дела“ (Римляни 13:3) и просто „дела“ (Яков 2:14). Значението на всяко трябва да се определя от неговия контекст. В тази статия ще открием какво казва Библията само за „добрите дела“.
Важно разграничение
Посланието на Павел до ефесяни прави важно разграничение, което е жизненоважно да разберем от самото начало. Обяснявайки спасителното дело на Христос, което дава нов живот на онези, които са били мъртви, Павел заявява: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра; и това не е от вас, то е дар от Бога; не от дела, за да не се хвали никой“ (Ефесяни 2:8-9). Нашите собствени дела или усилия не са играли абсолютно никаква роля в нашето спасение. Ако бяха, можеше да имаме основания да се хвалим. Спасението е незаслужено: то е изцяло по Божия благодат.
Въпреки това, следващият стих на Павел развива тази мисъл за делата: „Защото ние сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, които Бог е предопределил да ходим в тях“ (Ефесяни 2:10). Буквално, ние сме нещо, което Бог е направил, като произведение на изкуството. Оригиналната гръцка дума е като английската дума „поема“. Бог ни е създал наново в Христос Исус за добри дела – дела с добър характер и по този начин полезни за другите. Божията цел е нашият живот като християнски вярващи да бъде живян в контекста на добри дела – да бъдем намерени да правим неща, които са угодни на Него и полезни за другите. Въпреки че нашите усилия не са играли никаква роля в нашето спасение и не сме били спасени чрез нашите добри дела, ние сме спасени за добри дела.
В своето послание Яков обяснява връзката между вярата и делата. Сама по себе си вярата е невидима за нас. Ако нечия вяра не е практична и видима, на човешко ниво тя е безполезна. Наистина. „вярата без дела е мъртва“ (Яков 2:20). Яков дава два примера от Стария Завет, за да докаже своята теза. Авраам и Раав са били много различни характери, но и двамата са били хора на вяра и двамата са демонстрирали вярата си чрез това, което са правили (Яков 2:21-26).
На практика Яков ни казва, че истинската вяра не е просто въпрос на пожелаване на добро на хората, а на грижа за нуждаещите се – може би дори осигуряване на дрехи и храна за онези, които нямат (Яков 2:14-17). Вярата в Христос е жива и ако не се проявява в действие, трябва да се постави под въпрос дали изобщо е истинска.
Първо споменаване
Първият път, когато се споменават добри дела в Новия Завет, е в Матей 5:16. Господ Исус каза: „Така да свети светлината ви пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“ Той говореше за светлина. Лампата не се пали, за да бъде скрита, а за да свети и да помага на тези в тъмнина. Следователно, светлината на Неговия народ трябва да свети пред човеците – светлината са „добрите дела“, които те вършат. Забележете обаче, че целта на това светене не е да доведе до похвала за този, който върши добрите дела. По-скоро, тези, които преживяват добрите дела, трябва да осъзнаят, че те са пряко свързани с Божието дело в живота на индивида, който ги е извършил, и цялата слава трябва да бъде отдадена на Него.
Самият Господ Исус е нашият пример в това. Петър, който Го познаваше добре, заяви, че Исус „ходеше, вършейки добро“ (Деяния 10:38) – буквално, дарявайки полза на хората. Помислете за слепите, глухите, куците и болните, които бяха изцелени. Помислете за онези, които преживяха доброта от Неговата ръка или чуха думи на утеха и насърчение. Тези „добри дела“ бяха извършени, защото Неговият Отец Го беше изпратил, и те донесоха слава на Отца. За съжаление, в същото време те предизвикаха омразата на евреите (Йоан 10:32). Онези, които следват Господ Исус, се наричат „ученици“ и трябва да бъдат като своя Учител. Ако Той е вършил добри дела, те трябва да правят същото.
Блестящ пример
В Деяния 9 има прекрасен пример за Дора, която следваше Господа и беше „пълна с добри дела“ (Деяния 9:36). Думата, преведена тук като „добри“, означава полезна, и можем да видим как хората бяха подпомогнати от това, което тя правеше. Дора беше направила точно това, за което Яков беше писал, като шиеше дрехи за нуждаещи се вдовици (Деяния 9:39). Интересно е, че се използват две различни думи за описание на дрехите – „хитони и дрехи“. Тя не само правеше външни дрехи, които можеха да се видят и възхищават, но Дора беше практична и правеше и бельо. Ако беше вършила работата си, за да впечатлява, щеше да прави само първите, а не вторите. Много хора бяха подпомогнати от демонстрацията на вярата на тази скъпа християнка.
В първото си писмо до Тимотей Павел пише за служението на християнските жени и два пъти научаваме за важността на „добрите дела“ (1 Тимотей 2:10; 5:10). Наистина, благочестивите жени са тези, които се грижат за другите по практичен начин. Дори днес има много възможности за християнските жени да се занимават с „добри дела“ – актове на доброта, които прославят техния небесен Отец.
Пастирски предизвикателства
Разгледайте две предизвикателства, намерени в пастирските послания на Павел. Първо, той наставлява Тимотей относно богатите. Вместо да се хвалят с богатствата си и егоистично да ги трупат, нека богатите признаят, че Бог е „Който ни дава всичко богато“, и нека използват богатствата си за Него: „Да вършат добро, да бъдат богати на добри дела, готови да раздават, желаещи да споделят“ (1 Тимотей 6:18). Вместо просто да бъдат богати, нека „бъдат богати на добри дела“. Ако Господ ни е благословил материално, трябва да сме готови да споделяме с другите.
Тит също се сблъска с предизвикателство. В своето служение на преподаване в Крит той трябваше да бъде пример за другите. По-младите мъже, по-специално, можеха да го забележат, и затова Тит трябваше да показва „образец на добри дела“ (Тит 2:7). Той не само трябваше да се занимава с проповедническо служение, но и да живее християнски живот. Думата, преведена тук като „добри“, означава това, което е вътрешно добро – с други думи, добро само по себе си. Наистина, целият Божи народ трябва да бъде „ревнив за добри дела“ (Тит 2:14). Животът ни трябва да има значение за Бог, а добрите дела трябва да играят важна роля.
Какво можем да направим?
Три стиха ни предизвикват какво можем да направим. Първо, трябва да размишляваме върху самите Писания. Божието Слово е инструмент за това да ни направи такива, каквито трябва да бъдем, „снабдени за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:16-17 NKJV). Библията ни учи как да живеем християнски живот – не търсейки да угодим или да живеем за себе си. Ние имаме отговорност да бъдем като нашия Учител и да живеем за другите.
Второ, онези, които вярват в Бог, са наставлявани да „внимават да поддържат добри дела“ (Тит 3:8). Ние Го прославяме, като живеем красив живот. Не трябва да отслабваме усилията си и да ставаме небрежни, а по-скоро трябва да внимаваме добрите дела да се поддържат, докато продължаваме да живеем християнския си живот всеки ден. Разбира се, ще се нуждаем от Божията помощ, за да Му угодим, и трябва да се молим и да търсим Неговото ръководство в това, което правим.
Трето, общението с други християни е жизненоважно. Насърчението за „да не изоставяме събирането си заедно“ (Евреи 10:25) често се цитира, но предишният стих е може би малко по-малко познат. Той гласи: „Нека се грижим един за друг, за да се подбуждаме към любов и добри дела.“ Самият Господ Исус направи това. Той се грижеше за Своите ученици и ги насърчаваше да Го следват. Ние също трябва да мислим за другите и да се стремим, чрез нашия пример, да ги насърчаваме да вършат добри дела.
Нищо не може да добави към делото на Христос на Голгота, но ако сме получили полза от Неговата жертва, ние сме Му вечно задължени. Неговата цел е да живеем за Него ежедневно, стремейки се да вършим добро в този свят, оставяйки нашите действия да показват на другите какво е направил Бог в сърцата ни – всичко за Негова слава.
