Колко много можем да благодарим на Бога, че имаме Неговото скъпоценно Слово и Неговия Дух, който е с нас вечно, за да можем да бъдем изградени върху нашата най-свята вяра, Божият Дух, който използва Словото, за да ни учи и да ни накара да знаем и разбираме нещата, които са ни дадени даром от Бога. Ползата, която имаме от Божието Слово и просветлението на Неговия Дух, е неописуема. Чрез това знание, „познаването на Този, Който ни е призовал чрез слава и добродетел“, „Неговата божествена сила ни е дала всичко, което се отнася до живота и благочестието“ (2 Пет. 1:3). И не само това, но Бог ни е дал и „най-големите и скъпоценни обещания, за да станем чрез тях участници в божественото естество“ (ст. 4)!
Какъв трябва да бъде нашият отговор на тези удивителни и славни неща, които са наши още сега? Както добавя апостолът, нека с цялото си усърдие да прибавим към вярата си добродетел, знание, въздържание, издръжливост, благочестие, братолюбие и любов. Защото дори ако знанието е незаменимо, то не е всичко. Само като прибавяме тези неща към вярата си по много практичен начин и полагаме усърдни усилия в това отношение, ние всъщност придобиваме истинско знание относно благословената личност на нашия Господ Исус Христос. Защо? Защото Той беше съвършено всички тези неща. Докато „обличаме Христос“ (Гал. 3:27), докато прибавяме тези неща към вярата си, докато придобиваме това практическо познание за нашия Господ Исус, ние все повече се преобразяваме в Неговия образ.
Много скоро ще видим Господа такъв, какъвто е, и „ще бъдем като Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е“ (1 Йоан 3:2). Междувременно Бог ни е дал всичко, от което се нуждаем, чрез „познаването на Бога и на Исус, нашия Господ“ (2 Пет. 1:2). И ние намираме в нашия Господ Исус Христос всички ресурси на благодат, от които се нуждаем. Нека да погледнем нагоре и да продължим вярно, защото „сега нашето спасение е по-близо, отколкото когато повярвахме“ (Рим. 13:11)!
