„Мислете за горното, а не за земното.“ Колосяни 3:2 NKJV
Един ден чух един християнин да казва на друг: „Не бъди толкова небесно мислещ, че да не си от никаква земна полза.“ Говорителят вероятно не е осъзнавал, че един християнин не може да бъде от земна полза, освен ако не е небесно мислещ. Горният стих ни казва, че умовете ни трябва да бъдат насочени към небесните неща, защото там са нашата Глава, надежда, дом и помощ. С всичко, което е наше на небето, защо бихме искали умовете ни да бъдат някъде другаде? И с всичко, което имаме на разположение, можем ли да вярваме, че внасянето на малко небе в този тъжен свят не би било от никаква земна полза?
Когато умовете ни са насочени към горното и сме в състояние да споделим малко от „Христовия ум“ (1 Коринтяни 2:16) с хората около нас, ние сме наистина Негови „посланици“, съобщавайки на нуждаещите се точно от какво се нуждаят (2 Коринтяни 5:20). В крайна сметка, Господ Исус донесе от небето най-голямото добро, което човек може някога да придобие на земята – Неговото чудесно спасение.
Когато дойде, Той донесе небесна светлина на свят, пълен с мрак. Той донесе небесна истина на свят, пълен с измама. Той донесе небесната пътна карта на хора, които бяха изгубили пътя си. Той донесе нов живот на онези, които бяха мъртви в греха. Може ли някой да каже, че внасянето на този вид небесно мислене в света не е от никаква земна полза?
Напомня ни се да „имаме в себе си същия ум, който беше и в Христос Исус.“ Защо? За да може, подобно на смирени и послушни слуги, нашето единомислие да позволи светлината на нашия Спасител да свети чрез нас към другите (Филипяни 2:5-8). Бог наистина иска нашето небесно мислене да бъде от земна полза. Но това може да стане само ако го представим по Неговия начин.
