Израстване във времена на КРИЗА ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСАЯ 6:1-13
Исая 6 разказва за забележително преживяване, което променя живота на пророка. Тази променяща живота среща с Бога се случва през 740 г. пр. Хр. „в годината, когато умря цар Озия“ (6:1 NIV). Но повече от това, тя ни помага да разберем контекста на изключителното преживяване на Исая. Защо смъртта на цар Озия е толкова значима?
Животът на Озия е записан във 2 Летописи 26. Той „беше на шестнадесет години, когато стана цар, и царува в Йерусалим петдесет и две години... Той вършеше това, което беше право пред очите на Господа... Той търсеше Бога през дните на Захария, който го наставляваше в страха от Бога. Докато търсеше Господа, Бог му даваше успех“ (26:4-5).
Цялата нация се радваше на неговия успех, преживявайки мир, световен статус и просперитет. Той беше особено възхищаван заради военната си мощ: „Озия имаше добре обучена армия... той направи машини, проектирани от умели мъже, за използване на кулите и на ъгловите защити за стрелба със стрели и хвърляне на големи камъни. Славата му се разпространи надалеч, защото му беше много помогнато“ (26:11-15).
Опитайте се да си представите ефекта от 52 години мир, стабилност и просперитет. Никой в Юда под 55 години не знаеше какъв може да бъде животът без цар Озия. Но тези добри години свършиха. Цар Озия съгреши, беше поразен от проказа и умря. Във въздуха витаеше напрежение и въпроси: Какво ще стане сега? Кой ще води нацията? Ще нахлуят ли врагове? Именно в това време на национална криза, „в годината, когато умря цар Озия“, Господ Бог избра да призове, очисти и натовари пророк Исая.
Ние също се сблъскваме с кризисни времена. Това може да бъде семейна криза, свързана с последиците от лошо здраве, развод или смърт. Може да има национална или глобална криза – свързана с тероризъм, безработица или нестабилни финансови пазари – която ни засяга лично. Може да преживеем криза на вярата, докато се борим с нови съмнения, размишляваме върху неотговорени молитви или се справяме с някакъв местен църковен конфликт.
Време на спокойствие беше приключило и сега бъдещето на Израел изглеждаше несигурно. Божиите действия с Исая ни учат, че Той може да използва болезнени и трудни периоди. В Божията ръка, кризисните времена предоставят възможности за личностно израстване. Нека разгледаме пет от тях.
1. В кризисни времена търсете Господа.
„Видях Господа седнал на престол“ (Исая 6:1).
Когато настъпи криза, някои хора са парализирани, или от страх, или от шок. Други стават прекалено активни, търсейки бързо решение, докато тичат оттук-оттам. Какво направи Исая? Той можеше да се присъедини към делегация, за да посети съседни страни и да подпише мирни споразумения. Можеше да влезе в дискусии с мощните военни мъже. Можеше да се опита да създаде своя собствена „религиозна“ политическа партия. Когато Озия умря, не намираме Исая в двореца или на пазара, а в храма, търсейки Господа.
Господ беше щастлив да го види там и го възнагради с важно видение. Това не беше видение за мирно хилядолетно бъдеще. Не беше видение за унищожението на враговете. Бог знаеше точно от какво се нуждаеше Исая – видение на Самия Бог: „Видях Господа седнал на престол, висок и възвишен, и краят на дрехата Му изпълваше храма“ (6:1). Господ не беше в паника. Кризата със смъртта на царя не Го беше изненадала. Той не тичаше от една страна на друга. Той беше седнал. Исая трябваше да види това, както и ние.
Господ беше седнал на Своя престол, знак на власт. Той беше „висок и възвишен“. Когато Исая видя това, духът му намери покой. За Юда кризата отвори вратата към несигурно бъдеще. Но за Исая това видение на Бога го изпълни с увереност. Знаейки, че бъдещето е в Божиите ръце, той по-късно можеше да напише:
„Това е планът, определен за целия свят; това е ръката, протегната над всички народи. Защото Господ Всемогъщи е решил, и кой може да Му попречи? Ръката Му е протегната, и кой може да я върне назад?“ (Исая 14:26-27).
Ако искаме да останем спокойни в кризисни времена и уверени в бъдещето, ние също се нуждаем от свежо и реалистично видение за Бога.
2. В кризисни времена погледнете себе си.
„Горко ми! ... Аз съм погинал! Защото съм човек с нечисти устни“ (Исая 6:5).
Докато Исая гледаше Господа, той видя два серафима да летят над Неговия престол. Чу ги да викат един на друг,
„Свят, свят, свят е Господ Всемогъщи; цялата земя е пълна с Неговата слава“ (Исая 6:3).
За да допълни вдъхновяващото преживяване, „праговете на вратите се разклатиха и храмът се изпълни с дим“ (6:4). Бог има много прекрасни качества: Той е любов; Той е верен; Той е всемогъщ. Но единственото качество, повторено три пъти тук, беше, че Той е свят. Повторението беше използвано за акцент и Исая разбра посланието. Очите му се обърнаха от Господа към себе си. Контрастът беше болезнено очевиден:
„Горко ми!“ извика Исая, „Аз съм погинал! Защото съм човек с нечисти устни“ (Исая 6:5).
Кризата предоставя възможност да се приближим до Господа. И докато правим това, ние болезнено осъзнаваме собствената си неадекватност.
Преди кризата щастливо казваме, че бъдещето ни е в ръцете на Господа. Но когато кризата удари – и спестяванията ни са откраднати, работата ни е загубена, здравето ни се влошава – бъдещето ни вече не се чувства сигурно. По-лесно е да се доверим на Господа, когато се чувстваме уверени, сигурни и контролиращи. Кризата разбива нашата сигурност. Господ счете за важно Исая да почувства собствената си нищожност, затова му показа Своето величие. Господ счете за важно Исая да почувства собствената си греховност, затова му показа Своята святост.
Нашите кризи са покани да се приближим до Господа и да погледнем реалистично на себе си. В ръцете на Господа, кризата е инструмент, който да ни събуди от удобната ни религиозна рутина, да изложи начина, по който мислим, и да ни помогне да видим нашите безбожни приоритети. Вместо да се опитваме да обвиняваме другите за тяхната роля в нашата криза, трябва да погледнем себе си. Може би има нещо, което трябва да коригираме. Може би и ние имаме „нечисти устни“.
3. В кризисни времена слушайте.
„Кого да изпратя? И кой ще отиде за Нас?“ (Исая 6:8).
„Тогава един от серафимите долетя при мен с жив въглен в ръката си, който беше взел с клещи от олтара. С него той докосна устата ми и каза: „Виж, това докосна устните ти; вината ти е отнета и грехът ти е изкупен“ (Исая 6:6-7).
Това беше символично действие. Олтарът вероятно представлява делото на Христос, тъй като прошката и очистването обикновено се свързват с изкупителната смърт на нашия Господ Исус:
„Христос беше принесен в жертва веднъж, за да отнеме греховете на много хора“ (Евреи 9:28).
Представете си ефекта от горящ въглен, докосващ чувствителни устни! Сигурен съм, че Исая никога не е забравил този болезнен момент. Белезите и спомените гарантираха, че той никога няма да забрави нечистите си устни. Ние също трябва да помним откъде сме дошли и какви сме били. Без спомена за собствената ни неадекватност и Неговата достатъчност, ще ни липсва благодат в отношенията ни с другите. Господ искаше да използва устните на Исая, затова ги изгори.
Исая, сега чист и внимателен в присъствието на Господа, беше готов да слуша.
„Тогава чух гласа на Господа, който казваше: „Кого да изпратя? И кой ще отиде за Нас?“ (Исая 6:8).
Лесно е да имаме собствени идеи, планове, мнения и решения. И когато умът ни е зает с тези неща, е трудно да слушаме Господа. Неговият тих глас е заглушен от нашия вътрешен хаос. Но ако искаме да извлечем полза от кризата и да израснем чрез нея, трябва да предадем пътищата си на Господа и да слушаме Неговия глас.
По-късно Исая приложи този принцип към целия народ:
„Горко на упоритите деца... които изпълняват планове, които не са Мои, образувайки съюз, но не чрез Моя Дух, натрупвайки грях върху грях... Но Господ копнее да бъде милостив към вас; Той се издига, за да ви покаже състрадание. Защото Господ е Бог на справедливостта. Благословени са всички, които Го чакат! ... Независимо дали се обърнете надясно или наляво, ушите ви ще чуят глас зад вас, който казва: „Това е пътят; вървете по него“ (Исая 30:1,18-21).
Господ може да ни говори чрез други, чрез Неговото Слово, обстоятелства или сън. Суверенният Господ избира средството. Нашата роля, подобно на Исая, е да бъдем в състояние да чуем:
„Говори, Господи, защото Твоят слуга слуша“ (1 Царе 3:9).
4. В кризисни времена бъдете отворени за промяна.
„Ето ме. Изпрати ме!“ (Исая 6:8).
Когато Исая отговори на Господа,
„Ето ме. Изпрати ме!“ (Исая 6:8),
каква задача очакваше Исая Господ да му даде? Мислеше ли, че Господ ще го изпрати да помаже нов цар, както Самуил направи с Давид почти 300 години преди това? Играеше ли си с възможността Господ да назначи следващия цар? Представяше ли си, че Господ ще го използва, като Моисей, за да изведе Своя народ от кризата на робството в Египет? Господ не попита Исая какво мисли, че трябва да се направи. По-скоро Той каза:
„Иди и кажи на този народ: „Винаги слушайте, но никога не разбирайте; винаги гледайте, но никога не възприемайте“ (Исая 6:9).
Господ знаеше какво трябва да се направи.
Ние също може да имаме предпочитани варианти в криза, но когато кажем на Господа: „Аз съм Твой. Ето ме. Използвай ме“, трябва да сме отворени за Неговия отговор. Преди кризата – когато приятелствата, семейството, църквата, ученето, работата, здравето и финансите се развиваха по задоволителен начин – нямаше нужда от промяна. Но времето на криза може да бъде време за промяна. Животът на Исая се промени. Никога вече не беше същият.
Важно е да се отбележи, че не самата криза промени Исая. Кризата ни предоставя възможност да спрем нормалното, да се приближим до Господа, да се поправим и да слушаме. Докато правим тези неща, може да усетим, че Господ ни призовава към промяна. Или Той може да ни насочи да продължим вярно с нашите трудове. Подобно на Архип, Той може да ни казва да
„изпълни делото, което си приел в Господа“ (Колосяни 4:17).
Но Господ може също така да отваря прозорец, за да ни покаже нова посока, ново служение, ново призвание.
На Исая беше дадено трудно пророческо служение. Хората, на които трябваше да говори, бяха упорити. Ако той имаше очи за „успех“ и видими резултати, нямаше да издържи дълго. Само кризите и трудностите не трябва да определят кога да спрем. Когато беше натоварен, Исая попита: „Докога, Господи?“ И Господ отговори:
„Докато градовете не останат разрушени и без жители... докато Господ не изпрати всички далеч и земята не бъде напълно изоставена“ (Исая 6:11-12).
Всяка дейност под слънцето е временна. Това включва християнски дейности като християнски училища, болници, сиропиталища, мисионерски организации, музикални групи, списания и дори местни църкви. Подобно на Исая, ние също трябва да попитаме: „Докога, Господи?“ От Господа зависи да определи началните и крайните времена. Да продължаваш, когато Той каже да спреш, не е вярност, а непокорство. Да спреш, когато Той каже да вървиш, също е непокорство. Кризата може да подсказва промяна, но не започвай, не спирай и не променяй, докато не почувстваш, че Господ говори.
5. В кризисни времена избирайте.
„Уповавайте се на Господа завинаги, защото Господ... е вечна Канара“ (Исая 6:5).
Може би животът ни е поел странен и труден обрат напоследък. Понякога се чудим защо Господ използва такъв болезнен и груб инструмент. Господ използва времена на вътрешно безпокойство, за да ни насърчи да се приближим до Него, да ни очисти, да говори на сърцето ни. Гледайте на кризата като на възможност за израстване. Господ все още е седнал на Своя престол, висок и възвишен. Той остава в контрол.
Трябва да изберем да се приближим до Него, да изберем да изповядаме, да изберем да слушаме Неговия глас, да изберем да израснем чрез тази криза. Скоро, като свидетелство, ще можем да пеем с много други:
„Ще пазиш в съвършен мир онзи, чийто ум е твърд, защото той се уповава на Теб. Уповавайте се на Господа завинаги, защото Господ, Господ, е вечна Канара“ (Исая 26:3-4).
От Филип Нън }
