Целта на изпитанията
Изпитанията ни учат на покорство пред Господа и ни освобождават от собствените ни пътища. Те са Божият начин да развие търпение в нас.
Относно целта на изпитанията в живота ни, Яков пише:
„Считайте го за голяма радост, братя мои, когато изпадате в разни изпитания, като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши съвършеното си дело, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък“ (Яков 1:2–4).
Ако всичко вървеше точно както искаме, нямаше да има за какво да бъдем търпеливи. Търпението изисква да оставим настрана собствената си воля. Затова изпитанията показват доколко сме готови да се откажем от собствената си воля, за да приемем Божията воля за нас.
Какво позволява Бог
Никога не трябва да забравяме, че каквито и да са обстоятелствата ни, Бог ги е допуснал за наше добро. Божият избор за нас понякога изглежда много труден за понасяне. Но това е така, защото не сме напълно предадени на Него или защото ни липсва увереност в Неговата любов и мъдрост. Бог или избира най-доброто за нас в това, което допуска в живота ни, или умишлено избира за нас това, което знае, че не е в наш най-добър интерес. Бихме ли се осмелили да обвиним Бога в последното? Никога.
В Своите провиденциални отношения с нас Той или нарежда, или позволява всичко, което влиза в живота ни. Той има всемогъщата сила да предотврати всичко да се случи, така че ако се случи, Той го е позволил. Затова оплакването е същото като да кажем, че знаем какво е най-добро за нас по-добре от Бога, или че Бог не се грижи достатъчно, за да ни даде най-доброто. Едното е чиста гордост; другото е недоверие в Неговите мотиви.
Кой командва?
Понякога си мислим: „Нима дяволът също няма пръст в това, което ни се случва?“ Това е много вярно, както виждаме в случая с Йов. Но виждаме също как дяволът не можеше да надхвърли това, което Бог позволи (Йов 1:12; Йов 2:6); и това, което Той позволи, Той използва за още по-богато благословение в живота на Йов от преди.
Дяволът е безсилен да направи каквото и да било, без Бог да го позволи. Той е само творение, както и всичките му множества от демони. Бог е над тях, колкото и могъщи да са те. Така че дори ако виждаме ръката на дявола в това, което се случва, не трябва да забравяме да виждаме Божията ръка над дяволската. Бог му позволява да стигне само дотам, докъдето е угодно на Неговите суверенни цели, за да го превърне в благословение за Своя народ.
Дългосрочната перспектива
„Знаем, че на тези, които обичат Бога, на тези, които са призовани според Неговото намерение, всичко съдейства за добро“ (Римляни 8:28).
И това включва дори това, което е позволено на дявола да прави. Не забравяйте, че Бог работи с оглед на нашето вечно добро, а не просто по отношение на настоящото време.
Ние толкова често гледаме на нещата от гледна точка „тук и сега“, докато Бог работи с вечни резултати предвид. Бог може да избере труден път за нас, не защото се наслаждава на страданията ни по пътя, а заради вечното благословение, което ще ни донесе.
„Ти си ме разширил, когато бях в беда“ (Псалм 4:1).
Бедата не е изпратена от Бога заради страданието, а заради разширяването. Във времена на беда Бог съчувства на Своите. Павел го нарича
„Бог на всяка утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб“ (2 Коринтяни 1:3–4).
А проблемите на Павел не бяха леки, защото той казва:
„Бяхме обременени свръх мярка – така че се отчаяхме дори за живота“ (2 Коринтяни 4:8).
Въпреки това, с оглед на вечността, той ги нарича леки скърби
„които ни произвеждат една много по-превъзходна и вечна тежест на слава“ (2 Коринтяни 4:17).
Пет необходими неща
Пет неща са необходими, за да имаме мир и радост във време на изпитание:
- Дръжте ума си върху Господа:
„Ще пазиш в съвършен мир онзи, чийто ум е съсредоточен върху Теб, защото той Ти се доверява“ (Исая 26:3).
- Поддържайте връзка с Бога чрез молитва:
„Не се безпокойте за нищо, но във всичко чрез молитва и молба, с благодарност, нека вашите прошения станат известни на Бога; и Божият мир, който надвишава всяко разбиране, ще пази вашите сърца и умове чрез Христос Исус“ (Филипяни 4:6–7).
- Размишлявайте върху Словото:
„Защото всичко, което е било написано преди, е било написано за наше поучение, за да имаме надежда чрез търпението и утехата на Писанията“ (Римляни 15:4).
- Предайте волята си на Бога:
„Сега никакво наказание не изглежда радостно за момента, а болезнено; въпреки това, след това то дава мирния плод на праведността“ (Евреи 12:11).
- Знайте, че Господ ще ви подкрепи: Последно, но не на последно място, нека не забравяме, че въпреки че нашите изпитания или обстоятелства могат да продължат дълго време, Господ казва:
„Моята благодат ти е достатъчна“ (2 Коринтяни 12:9).
Той ще подкрепи душата, която Му се покорява и оставя всичко в Неговите ръце.
Причина за радост
„В това вие много се радвате, макар сега за малко, ако е необходимо, да сте били наскърбени от разни изпитания, за да може истинността на вашата вяра, която е много по-скъпоценна от злато, което погива, макар и да е изпитана с огън, да се намери за похвала, чест и слава при откровението на Исус Христос, Когото, без да сте видели, обичате“ (1 Петър 1:6–8).
