Всички имаме бъдеще
Как могат тези, които са изправени пред смърт поради терминална болест или инцидент, да имат бъдеще? Като престъпник, изправен пред екзекуция, те изглеждат в безнадеждна ситуация. Но Исус всъщност каза на престъпник, изправен пред екзекуция: „Днес ще бъдеш с мен в рая“ (Лука 23:43 NIV). Това ни дава ключ – независимо от обстоятелствата, може да има светло бъдеще за тези, които се доверяват на Бога.
Библията учи, че има бъдеще отвъд настоящия ни живот. Смъртта не е краят на нашето съществуване, а врата между този живот и бъдеща съдба. Така че в този смисъл всички имаме бъдеще.
Това е илюстрирано с примера на богаташа и Лазар, чиито животи са показани да продължават след смъртта, със съзнание, комуникация и памет (Лука 16:19-31). Те бяха на две различни места – небето и ада – и богаташът искаше братята му да бъдат предупредени, за да не попаднат на мястото на мъчение. Това желание беше отказано, илюстрирайки, че решенията, взети на земята, могат да имат вечни последици.
Също така, Бог ще възкреси всички от смъртта (Деяния 24:15). Всъщност има две възкресения, първото за Божия народ и второто за осъждението на тези, които са отхвърлили Бога (Откровение 20:5-6).
Павел толкова много очакваше това бъдеще, че смяташе умирането за по-добро от живеенето, защото това означаваше, че ще бъде с Христос (Филипяни 1:21-23). На друго място той пише, че ако имаме надежда в Христос само за този живот, ние сме най-нещастните хора на света (1 Коринтяни 15:19). Това е така, защото би означавало, че няма възкресение от смъртта и няма надежда отвъд смъртта (1 Солунци 4:13).
Трайната надежда идва от Бога
Библията е написана, за да „имаме надежда“ (Римляни 15:4). В Стария Завет Бог обещава това на Своите последователи: „Защото Аз зная плановете, които имам за вас, планове за просперитет, а не за вреда, планове да ви дам надежда и бъдеще.“ И отново Той казва: „Има надежда за вашето бъдеще“ (Еремия 29:11; 31:17).
Така че, ако следваха Бога, а не лъжепророците, те бяха сигурни в бъдеще, изпълнено с надежда.
В Новия Завет Той е описан като „Бога на надеждата“, защото Той е източникът на надежда, а тези, които са отделени от Него, се казва, че са „без надежда“ (Римляни 15:13; Ефесяни 2:12). Надеждата на вярващия е в Бога, защото Той им е дал надежда, която живее, и наследство, което ги очаква на небето (1 Петрово 1:3-5,21).
„Надеждата“ в Писанията е уверено очакване на бъдещо събитие, а не просто възможност или желание. Това е така, защото Бог има безупречен рекорд в спазването на Своите обещания.
Ново небе и нова земя
Вечното наследство на християните е да бъдат „с Господа завинаги“ в рая и всички те ще бъдат преобразени, за да бъдат като Христос (1 Солунци 4:17; Филипяни 3:20-21). Основната им цел на небето ще бъде да празнуват, хвалят и покланят на Исус Христос и Бога – ще бъде като голям сватбен пир (Откровение 19:6-9). По това време те ще получат награди, ще видят Бога прославен и ще царуват с Него (Откровение 22:12; 1 Йоан 3:2-3; Откровение 20:6). Бог се занимава с унищожаването на последиците от греха като разпад, тъга, зло и смърт. Той иска да обнови цялото Си творение. В края на времето Той казва: „Ето, Аз правя всичко ново“ (Откровение 21:5).
Един от любимите ми стихове е: „Очакваме ново небе и нова земя, дом на праведността“ (2 Петрово 3:13). Описано е като място, където „няма да има вече смърт, нито скръб, нито плач, нито болка, защото предишните неща преминаха“ (Откровение 21:4). Каква велика перспектива е да бъдеш част от това!
Важно е да се осъзнае, че този аспект от бъдещето на вярващите не зависи от техните усилия или техния успех в живота. Това е дар, който трябва да бъде приет от Бога (Ефесяни 2:8-9).
Плодът на надеждата
Нашият поглед към бъдещето влияе на ежедневието ни, като влияе на нашите нагласи, чувства и поведение. Надеждата е жизненоважна нагласа за християнина, която е свързана с вярата и любовта и която трябва да доведе до насърчение за житейското пътуване (1 Коринтяни 13:7,13). Нейните плодове включват сигурност, сила, постоянство, святост, вечна перспектива и радост.
Сигурност
Надеждата, която Бог ни предлага, е описана като „котва за душата, твърда и сигурна“ (Евреи 6:18-19). Тя също е оприличена на шлем и вярващите са „пазени от Божията сила до идването на спасението, което е готово да се открие в последно време“ (1 Солунци 5:8; 1 Петрово 1:5).
Сила
Старият Завет обещава: „но онези, които се надяват на Господа, ще подновят силата си. Ще се издигнат на криле като орли; ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да припаднат“ (Исая 40:31).
В Новия Завет Павел пише: „Моля се също така очите на сърцето ви да бъдат просветени, за да знаете надеждата, към която ви е призовал, богатството на славното Му наследство в светиите и Неговата несравнимо велика сила за нас, които вярваме“ (Ефесяни 1:18-19). Така че Божията велика и могъща сила е достъпна за вярващите.
Тези, чиято надежда беше в Господа, останаха силни във вярата. Например, когато всички изоставиха Павел, той каза: „Господ застана до мен и ми даде сила.“ Това беше неговата надежда: „Господ ще ме избави от всяка зла атака и ще ме доведе безопасно до Своето небесно царство“ (2 Тимотей 4:16-18).
Постоянство
Павел похвали солунците за тяхната „издръжливост, вдъхновена от надеждата в нашия Господ Исус Христос“ (1 Солунци 1:3). След това, след като разгледа възкресенското тяло, той написа: „Затова, мои скъпи братя, стойте твърдо. Нека нищо не ви разколебава. Винаги се отдавайте изцяло на Господното дело, защото знаете, че трудът ви в Господа не е напразен“ (1 Коринтяни 15:58).
Познаването на някои от Божиите планове ни дава цел и мотивация да постоянстваме и да „държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото Този, Който е обещал, е верен.“ Вярващите са призовани „да постоянстват, за да получите това, което е обещал, когато сте изпълнили Божията воля“ (Евреи 10:23,36).
Святост
След като пише за надеждата за вечен живот, Петър призовава вярващите да живеят свят живот: „Като послушни деца, не се съобразявайте със злите желания, които имахте, когато живеехте в невежество. Но както Този, Който ви е призовал, е свят, така бъдете свети във всичко, което правите; защото е писано: „Бъдете свети, защото Аз съм свят“ (1 Петрово 1:14-15). Това означава да се очистваме от всичко, което замърсява тялото или духа, и да работим за пълна чистота от благоговение пред Бога (2 Коринтяни 7:1).
Надеждата да бъдем като Исус, когато Той се яви, ни кара да се пазим свети, точно както Христос е свят (1 Йоан 3:2-3). С оглед на нашия небесен дом, „ние си поставяме за цел да Му угодим“ (2 Коринтяни 5:9).
Вечна перспектива
Тъй като небето е домът на вярващите, те трябва да живеят като чужденци на земята (1 Петрово 1:17). Те са призовани „като чужденци и странници на тази земя, да се въздържат от греховни желания“ и да живеят толкова добри животи, че другите да дойдат да прославят Бога (1 Петрово 2:11-12).
Подобно, старозаветните хора на вярата живееха като странници на земята, тъй като очакваха небесното място, което Бог беше обещал да им приготви (Евреи 11:9-10, 13-16).
Така че, ние трябва да възлагаме надеждата си на Бога, а не на идоли като парите (1 Тимотей 6:17-18; Матей 6:19-21); и трябва да „фиксираме очите си не върху това, което се вижда, а върху това, което е невидимо“ (2 Коринтяни 4:18). Това означава да се фокусираме върху вечните неща, а не върху тези, които са само временни.
Радост
Разглеждането на трайната надежда и вечното наследство на вярващите води до голяма радост, дори ако те преминават през изпитания. За християните се казва, че са „изпълнени с неизразима и славна радост“, защото могат да видят крайния резултат от своята вяра, своето пълно спасение (1 Петрово 1:6-9).
Вашето бъдеще
Има ли надежда за вашето бъдеще? Библията казва, че ако сте без Бог, сте без надежда за бъдещето. В този случай единствената ви надежда е в този живот, който може да бъде много разочароващ. Защо не направите небето свой вечен дом? Тогава ще бъдете с Христос, когато Той се върне, и ще участвате в идващия нов свят.
Ако сте вярващ, позволявате ли на плода на надеждата да расте в живота ви, докато очаквате това, което Бог е приготвил за вас? Това трябва да е очевидно като сигурност, сила, постоянство, святост, вечна перспектива и най-вече радост. Винаги ли сте готови да обясните надеждата си на другите (1 Петрово 3:15)? Трябва да сте.
