От: Дж. Т. Моусън
Затова се трудим, било че присъстваме, било че отсъстваме, да Му бъдем угодни (2 Коринтяни 5:9)
За да бъдеш угоден на някого, трябва да го познаваш. Така е и с твоя Господ. Не можеш да Го познаваш интимно и добре, ако не прекарваш много време с Него. Трябва да живееш за Него, а не за себе си. Ако Той умря за теб, за да живееш, животът, който живееш, трябва да бъде за Него и заради Него.
Сега не говоря толкова за вашето служение, макар че Той цени вашето служение. Угодно е на Господа, когато един млад брат се изправи и от пълно сърце разкаже какъв скъп Спасител е намерил, и когато една млада сестра събере няколко деца около себе си, за да им разкаже за Него. Но това трябва да произтича от познанство с Него, за да има пълната си стойност в Неговите очи.
Когато Той избра Своите апостоли, не беше преди всичко, за да ги изпрати да проповядват, а за да бъдат с Него; проповядването последва това. Ние сме угодни на Него, когато желаем Неговата компания преди всичко друго, когато Неговата любов е по-добра за нас от виното. Йоан беше угоден на Господа, когато положи глава на Неговата гръд. И той не беше стар, побелял брат, когато направи това. Той беше най-младият от учениците и доколкото можем да разберем, не повече от 20 години по това време. Той намери утеха във време на беда на тази гръд, в която бие най-нежното сърце във вселената, и когато дойде голямото изпитание и всички по-възрастни братя избягаха, този 20-годишен младеж с няколко жени останаха до кръста на Исус. И Неговият Господ успя да му повери Своята майка, най-скъпоценно наследство.
Положи главата си на Неговата гръд и докато го правиш, ще живееш за Него; ще бъдеш Негов приятел и Той ще може да ти се довери, и когато дойде изпитанието, ти ще свидетелстваш и твоето служение ще бъде угодно на Него.
