Как да намалим лицемерието
„Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще бъдете съдени. Защо гледаш сламката в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око? ... Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно да извадиш сламката от окото на брат си.“ — Матей 7:1-5 NKJV
Много християни четат Матей 7:1 и заключават, че не трябва да се съдим един друг. Но това не е така, тъй като 1 Коринтяни 5:12-13 ни казва да съдим греха, когато го намерим сред събратя християни: „Не съдите ли тези, които са вътре? ... Затова отстранете от себе си този зъл човек“ (1 Коринтяни 5:12-13).
Горните стихове не казват, че не трябва да съдим; те предупреждават, че когато съдим, ние сме подложени на същия стандарт, който използваме, за да съдим другите. Господ иска самоизследване. Неговата истинска загриженост не е със съденето, а с лицемерието – съденето на сламката на другия, докато пренебрегваме собствената си греда. Той иска честност. Той мрази лъжата, а лицемерието е форма на лъжа (Притчи 6:16-17; 1 Тимотей 4:2). Ако съдим себе си, сърцата ни ще бъдат по-нежни, отношението ни по-любезно и подходът ни по-мек, защото ще познаваме твърде добре болката от самоосъждането.
Римляни 14:13 ни дава полезна отправна точка: „Нека вече не се съдим един друг, но по-скоро решете това: да не поставяте препънка или причина за падане на пътя на брат си.“ Трябва да започнем със самоосъждане, след това да направим всичко възможно, за да предпазим другите от падане. Но какъв трябва да бъде нашият отговор, когато някой падне? „Ако човек бъде застигнат в някакво прегрешение, вие, които сте духовни, възстановете такъв с дух на кротост, като внимавате на себе си, да не би и вие да бъдете изкушени“ (Галатяни 6:1). Това е, което Господ иска от нас.
