Първият грях в човешката история накара първата двойка да се обвиняват взаимно, а след това да обвиняват Бога. Те започнаха да виждат нещата от човешка гледна точка, а не в Божията светлина. Това ги накара да вземат нещата в свои ръце, без да се смирят под Божията мощна ръка, след като бяха непослушни. Те събраха няколко смокинови листа, за да ги съединят като покритие. Много умно. Но нито ефективно, нито достатъчно. Бог не може да бъде измамен. В Писанието смокините илюстрират човешките действия в праведност пред Бога. От Божието Слово знаем, че такива усилия трябва да се провалят, когато се правят по собствена воля. Само Бог може да осигури средствата, които ще удовлетворят Неговите права.
Тези средства трябва да отговарят на Неговите святи стандарти за божествена праведност. Правилно ли беше да се представят пред Бога в падналото си състояние? Адам знаеше, че усилията им не са достатъчни, защото дори с покритието на престилките, които бяха направили, той изповяда, че е „гол“ пред Бога. Много отрезвяващо! С всичките си добри дела или самоправедни усилия няма да можем да изградим основа, на която да стоим пред свят и праведен Бог! Помислете за Израел след златния телец: те бяха казали: „Всичко, което Господ е казал, ще направим“, но бързо бяха изпаднали в идолопоклонство и непристойност.
Историята на Църквата като цяло не ни представя по-добра картина. Сред такива провали, решението не е да се опитваме да изградим нещо ново, а по-скоро да идентифицираме и изповядаме тези провали, със смирение и самоосъждане. Нека изучаваме църковната история, особено от Божия гледна точка (Откр. 2–3), да изповядваме провалите си и да се предаваме на Господа. Нека търсим Неговото ръководство и помощ от Писанията, в общение с Него, разчитайки на Неговия Дух. Нека бъдем готови за Неговото скорошно идване.
