Тук сега сме събрали две неща, които ни дават началото и края на благословенията на изкуплението: Пасхата и „старото зърно на земята“.
В първото, ние гледаме назад към делото, което ни закриляше „в Египет“, хранейки се с Агнеца на изкуплението, помнейки да пазим празника с безквасния хляб също на искреност и истина. Но заедно с това има ново преживяване: манната спря на следващия ден след Пасхата (Исус Навин 5:12), и те ядоха от старото зърно на земята, до която бяха дошли: безквасни питки и препечено зърно. Разбира се, това все още е типично Христос, защото Той е цялата храна на душата; но вече не е хлябът от небето – Христос смирен, слязъл в света. Тази земя, типично небе, е продукт на самата земя, небесен Христос в небето.
Наше е не просто да Го познаваме като слязъл в света, но и да Го познаваме като възлязъл там, където е бил преди. Той е същата благословена Личност, която обстоятелствата не могат да променят, и това е нашата радост да знаем. Ако Той в слава беше различен от Този, Когото сме виждали на земята, тогава изобщо не бихме могли да Го познаваме сега, защото нашето познание за Него беше придобито в Неговото унижение тук; и това е, което манната, пренесена в Ханаан, „скритата манна“, подчертава за нас (срв. Откр. 2:17). Да, Той е същият, непроменен, същият вчера, днес и завинаги; но именно поради тази причина, каква радост и удовлетворение за сърцето е да Го следваме с вяра отвъд облаците, които Го скриха от учениците, гледащи след Него, докато възлизаше, и да Го познаваме в Неговата настояща слава, с божествената слава на лицето Му!
