Три характеристики на култа
Днес сме свидетели на доказателства за това, което един християнски автор описва като „култова експлозия“. 1 Имената и доктрините на различните култови групи са толкова многобройни, колкото и разнообразни. Някои са силно организирани и видими, докато други – особено тези от окултния 2 и ню ейдж тип – са по-малко организирани. Въпреки многото форми, в които се представят, има някои общи знаменатели, които характеризират всеки култ. Тези характеристики могат да бъдат накратко категоризирани под три заглавия: авторитет, развитие и фалшива доктрина.
1. Авторитет Когато мислим за култове, първото нещо, което естествено ни идва наум, е фалшивата доктрина. Въпреки че дефектното учение винаги ще бъде белег на култа, нашето основно съображение е авторитетът, а не доктрината.
Юдейските старейшини дойдоха при Господа и Го попитаха: „С каква власт правиш това? И кой Ти даде тази власт?“ (Мат. 21:23). Той им отговори с друг въпрос: „Кръщението на Йоан откъде беше? От небето ли, или от човеци?“ (Мат. 21:25) Така Господ напълно обърка старейшините, защото тяхната власт произлизаше от хора, но Неговата беше от Бога. В духовните въпроси източникът на нашия авторитет е от първостепенно значение. Култовите организации винаги ще се характеризират с един поразителен факт: тяхната доктрина ще се основава на ученията на човек, чийто авторитет се възприема като по-голям от този на Библията. Поради някакво специално откровение, дадено на човек или група хора, техният авторитет превъзхожда авторитета на Божието Слово.
Ярък пример за това е твърдението на Свидетелите на Йехова, че Обществото „Стражева кула“ е „Божият канал на истината за днес“. Те вярват, че тяхната организация е авторитетният тълкувател на Божието Слово и всяка доктрина, която няма техния печат на одобрение, трябва да е фалшива. Експертът по култове Робърт А. Мори е написал: „Така култът се основава единствено на религиозния авторитет на основателя. Всичко зависи от валидността на този авторитет. Въпросът за религиозния авторитет е най-основният проблем, който човек среща, когато свидетелства на култист. Докато Божието дете гледа на Писанията като на върховен стандарт, по който да решава религиозната истина, култистът гледа на своя водач, за да реши истината за него.“ 3
2. Развитие Успоредно с въпроса за авторитета е и този за развитието. Както видяхме, отличителната черта на всички култове е тяхното твърдение, че имат специално откровение или доктрина, която не е дадена на други. Накратко дефинирано, развитието означава, че истината, както е разкрита в християнството, е била по някакъв начин непълна, докато Бог не е издигнал конкретната организация (култ).
Обикновената истина обаче е, че не може да има развитие на християнското откровение. То може да бъде изгубено или пренебрегнато – както потвърждава църковната история – но не може да бъде развито или допълнено. Отделните християни могат да открият повече истина, докато изучават Словото, но тя вече е там, за да бъде намерена. Не може да има по-висше откровение от това, което вече е дадено в началото на християнството – Отец ни е разкрит от Сина (1 Йоан 1:18). Откровението, което сме получили чрез писанията на апостолите, има авторитета на Бога: „Който познава Бога, слуша нас (апостолите); който не е от Бога, не слуша нас. По това познаваме духа на истината и духа на заблудата“ (1 Йоан 4:6).
Всяко извънбиблейско или псевдобиблейско откровение и всяко „изкривяване“ 4 на Писанията е сигурен знак за култова дейност. В светлината на това претендиране за някаква специална истина, увещанието на Йоан звучи силно и ясно: „Нека това, което сте чули отначало, да пребъдва във вас“ (1 Йоан 2:24).
Не само че култистът претендира да има „специално откритие“, но при по-внимателно разглеждане откриваме, че е имало промени и доктринални развития на предполагаемата „нова светлина“ в самия култ. Основни примери за това са многобройните ревизии на доктрината на Мормонската църква 5 и постоянно променящите се дати за Армагедон, както е пророкувано от Обществото „Стражева кула“. 6
Доктриналните развития на основните култове и смущаващият провал на техните пророчества са добре документирани. Фактът, че това не е възпряло техния плам, нито е попречило на способността им да привличат прозелити, е доказателство за измамния дух, който действа сред тях.
3. Фалшива доктрина Въпреки че действителните доктрини на различните култове могат да се различават значително една от друга, има две прилики, които трябва да се забележат във всички тях – дефектна христология (доктрина за Христос) и дефектна сотериология (доктрина за спасението).
Духът на заблудата ще се прояви чрез дефектната христология на култа, като или принизява Христос (отричайки Неговата божественост и т.н.), или прекомерно възвисява човека. Доктрината на Свидетелите на Йехова, че Христос е сътворено същество, е пример за първото; мормонската доктрина, че тяхната съдба е да бъдат „богове“ 7, е типична за второто. Христос е опозорен и в двата случая, което е скритата цел на всички такива „систематизирани заблуди“ (Еф. 4:14).
Делото на Христос (сотериологията) е втората област, която попада под специалната атака на Сатана чрез култизма. Не само че личността на Христос е опозорена, но и доктрините за благодатта и спасението също са подкопани. Някои култови групи отричат, че човек е изгубен, и следователно отричат и нуждата от спасение. Но дори сред култовете, където има номинално признаване на греха и нуждата от изкупление, същността на тяхното учение е, че делото на Христос на кръста не е достатъчно за пълно спасение и трябва да бъде допълнено от нашите усилия. Свързано с това ще бъде мисълта, че няма спасение извън култовата организация.
Друга изключителна характеристика на сотериологичната система на култовете е прекомерното наблягане или сегментираното внимание, отделено на един-единствен текст от Писанието. Постоянен фаворит сред тези групи е: „вярата без дела е мъртва“ (Як. 2:26). Този стих ще бъде подчертаван и използван извън контекст, докато ще има пълно пренебрегване на множество стихове, които говорят за Божията благодат и извършеното спасение.
Християнинът трябва също така да се пази от използването на „библейски език“ и семантика от култистите, когато обсъждат спасението. Като „вълци в овчи кожи“ (Мат. 7:15) те често ще използват терминология, обща за евангелските християни, но това, което те имат предвид, и това, което християните имат предвид, може да бъде много различно. Например, когато мормоните използват термина „евангелие“, това, което те наистина имат предвид, е мормонската система от доктрини. Когато говорят за „новораждане“, те всъщност имат предвид кръщение в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Трябва да се подчертае отново, че въпреки че доктрините ще варират от група на група, основната прилика на всяка ще бъде фина враждебност към личността и делото на Христос.
Защо съществуват култове? Много фактори помагат да се обясни възникването и съществуването на култове, но ние трябва да погледнем отвъд тях, за да намерим истинската причина. Писанията (Мат. 13:24-42; 2 Кор. 11:2-5; 2 Сол. 2:7; 1 Тим. 4:1; 2 Тим. 4:3-4; 2 Пет. 2:1-3; 1 Йоан 2:18-19) ни казват, че Сатана е главният виновник зад култовете: „Сатана сам се преобразява в ангел на светлината. Затова не е голямо нещо, ако и неговите служители се преобразяват като служители на правдата; чийто край ще бъде според делата им“ (2 Кор. 11:14-15).
Но Божието дете не трябва да се тревожи. Господ е Добрият Пастир „и овцете Го следват, защото познават гласа Му. А чужд няма да последват, но ще бягат от него, защото не познават гласа на чуждите“ (Йоан 10:4-5).
КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ
Дейв Хънт, Култовата експлозия, Harvest House Publishers.
- Окултизмът е по-свързан с духовния свят (окултно означава „мистериозно“ или „скрито“).
- Робърт А. Мори, Как да свидетелстваме на мормон, Bethany House Publishers.
- От 2 Пет. 3:16. Гръцката дума означава „изкривявам“ или „изопачавам“. Те изкривяват Писанията с фалшиво тълкуване.
- За цялостен поглед върху развитието на мормонската доктрина и практика прочетете Джералд и Сандра Танър, Променящият се свят на мормонизма, Moody Press – отлично изследване, с фотокопия на документи и „писания“, които са били променяни през годините.
- Тези дати са 1914, 1915, 1918, 1925, 1975. Прочетете Втор. 18:20-22; Мат. 7:15-20. Препоръчително: Ф. У. Томас, Майстори на измамата, Baker Book House.
- Сравнете Бит. 3:5. Препоръчително: Ед Декър и Дейв Хънт, Създателите на богове, Harvest House.
- ЗА АВТОРА: Брайън Рейнолдс е управител на християнска книжарница в Дартмут, Нова Скотия, Канада.
