Има опасност в задаването на подобни въпроси. Петър веднъж попита: „Но Господи, ами този човек?“ Отговорът, който получи от Господа, беше: „Ако искам той да остане, докато дойда, какво е това за теб? Ти Ме следвай“ (Йоан 21:21-22). Апостол Павел пише: „Така че всеки от нас ще даде сметка за себе си на Бога. Затова нека не се съдим вече един друг, а по-скоро да решим това: да не поставяме препънка или причина за падане на пътя на нашия брат“ (Римляни 14:12-13).
По-добър въпрос, който всеки от нас да си зададе, е: „Господи, какво искаш да направя?“ (Деяния 9:6). Като християнин, защо бих играл организирани спортове? За „телесно упражнение“, което „малко ползва“ (1 Тимотей 4:8)? В такъв случай, необходимо ли е спортовете да са „организирани“? Това би ли ме довело до неравностоен ярем с невярващи, нещо, което аз, като християнин, не трябва да правя (2 Коринтяни 6:14)? Дали е за да покажа уменията си или да си направя име или състояние? На Еремия беше казано да каже на приятеля си Варух: „Търсиш ли велики неща за себе си? Не ги търси“ (Еремия 45:5).
В същия стих от Божието Слово, където два пъти ми е казано, че „всичко ми е позволено“, ми е казано също: „но не всичко е полезно... но аз няма да бъда под властта на нищо“ (1 Коринтяни 6:12). И по-нататък в същата книга ми е казано: „И така, ядете ли, пиете ли, или каквото и да правите, всичко правете за Божия слава“ (1 Коринтяни 10:31). Неговият автор, Павел, пише в друго писмо: „Защото за мен животът е Христос“ (Филипяни 1:21).
Не би ли било постоянна опасност за мен, участвайки в организирани спортове, поне в професионалните спортове, спортът, а не Христос, да стане централен в живота ми? И как би било с времето ми? Неделите често се използват за организирани спортове от света, поне от западния свят. Но за мен като християнин, този ден е Господният ден – не моят ден, не празник, дори не непременно ден за почивка, а денят, който принадлежи на Господа. Ще насърчи ли използването му в организирани спортове Него и Неговите интереси в този свят?
Още една област на предпазливост: Много отбори, поне професионални спортни отбори, са собственост на физически лица или частни корпорации. Спортните събития често са свързани с пиене, хазарт и други пороци. Мога ли аз като християнин да угодя на Господа си, като се свързвам с такива неща, или ще трябва да компрометирам съвестта си? Много прост отговор на нашия въпрос е: „Блажен е онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява... защото всичко, което не е от вяра, е грях“ (Римляни 14:22-23).
Наясно съм, че има мъже и жени с изключителни способности в много области на организираните спортове, които са изключителни истински християни. С цялата си сърдечна честност те може да се стремят да използват дадените им от Бога атлетически способности, за да прославят Бога. Някои ясно изразяват вярата си и дават публично свидетелство за своя Господ. Аз не ги осъждам. По-скоро, когато Христос е така провъзгласен, дори при обстоятелства, които иначе бих поставил под въпрос, „радостен съм и ще се радвам“, както направи апостол Павел във Филипяни 1:18.
