ВЪПРОС: Вярно ли е, че скоро ще има една световна църква?
ОТГОВОР: Преди да отговорим на този въпрос, нека накратко разгледаме какво ни казва Библията за Църквата: първо, какво казва Бог, че е тя, след това какво е станала, и накрая какво мислят хората, че е тя.
Първото споменаване на Църквата в Библията е в Матей 16:18. Петър току-що беше изповядал Господа като „Христос, Синът на живия Бог“ (ст. 16 НКВ). В отговора Си Господ каза на Петър: „На тази скала Аз ще построя Моята църква.“ В Стария Завет четем за отделни благочестиви вярващи и за Божия земен народ Израел, но Църквата все още не е съществувала по това време. Едва след като Господ Исус умря и възкръсна, и се възнесе обратно на небето, Той изпрати Светия Дух в Деяния 2. На Петдесетница Светият Дух слезе върху 120-те отделни вярващи в горната стая в Йерусалим и ги обедини в едно тяло, Църквата – по-точно, Събранието.
Това еднократно събитие е това, което Божието Слово нарича кръщение с Духа в 1 Коринтяни 12:13. Когато приемем Господ Исус Христос като наш Спасител и Господ, ние сме обитавани и „запечатани“ от Светия Дух (Ефесяни 1:13; виж 1 Коринтяни 6:19). По този начин ние влизаме във всичко добро от това кръщение с Духа. Станали сме членове на тялото Христово, Църквата. Тъй като сме членове на Църквата – единствената истинска Църква, Църквата, за която Христос умря – няма нужда да се присъединяваме към никоя човешки създадена църква. Искаме да се наслаждаваме на общение с други вярващи, събрани от Светия Дух към Господ Исус. Всъщност, учението в Евреи 10:19-25 ни наставлява да не „изоставяме събирането си заедно“, а по-скоро да „се насърчаваме един друг, и то толкова повече, колкото виждаме, че Денят наближава“ (ст. 25).
Този Ден е онзи славен ден, когато нашият Господ Исус ще дойде да вземе Своята Невеста при Себе Си. Последните 12 стиха от Ефесяни 5 ни учат, че Църквата е и Негова Невеста, за която Той умря и която сега храни, цени, очиства и подготвя да вземе при Себе Си, за да бъде завинаги славно обединена с Него. Какъв ден ще бъде това! Подробности за това намираме в 1 Солунци 4:13-18 и 1 Коринтяни 15:51-57.
В Йоан 17 четем скъпоценната молитва, която Господ Исус се помоли няколко часа преди да бъде предаден в ръцете на враговете Си. Виждаме Неговата любов към Своите и Неговото желание „да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Теб; така и те да бъдат едно в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме изпратил... и за да познае светът, че Ти си Ме изпратил и си ги възлюбил, както си възлюбил Мен“ (ст. 21, 23). Господ искаше светът ясно да види единството, в което ще бъдат доведени Неговите. Когато Църквата започна в ранните глави на Деяния, многократно четем за „единодушието“, което беше толкова красиво показано (1:14, 2:1, 46).
Скоро обаче се появи човешката грешка, и не отне много време, преди това, което светът можеше да види, да се раздели тъжно. „Безбожни хора“ (Юда 4), наистина „свирепи вълци“ (Деяния 20:29), се промъкнаха незабелязано отначало. Себелюбиви водачи отвличаха последователи след себе си (ст. 30). Днес светът вижда това, което се представя за Църква, разделено на хиляди често конкуриращи се фрагменти, повечето от които са смесица от вярващи и невярващи, а някои всъщност са зли култове. Християнството е смесица от всякакъв възможен вид вярвания и практики. Това, което някога е било „Божият дом... стълб и основа на истината“ (1 Тимотей 3:15), е станало „голяма къща“ със съдове „за почит и някои за безчестие“ (2 Тимотей 2:20). Всъщност, в последния етап на християнската изповед, изобразена от църквата в Лаодикия в Откровение 3:14-22, Господ се представя като стоящ отвън вратата, чукащ, търсещ достъп и желаещ да общува с всеки, който Му отвори вратата. Това е състоянието на това, което се представя за Църква днес. Много истински вярващи чакат Господ да даде този вик, който ще ги призове при Себе Си.
Някои деноминации и църкви се опитват да се обединят с други. Правят се много компромиси, за да се постигне това. Ако Божието Слово изобщо се цитира, то обикновено е неправилно приложено. Неговите учения и стандарти за правилно и грешно са отхвърлени. Простото евангелие е малко ценено. Човек се хвали с това, което постига. Религията е възхищавана, ако е голяма, впечатляваща и политически коректна. Различните религии се третират като еднакво валидни, а сътрудничеството на техните духовници по граждански, социални и междурелигиозни проекти се насърчава от медиите. Истинските християни не са по-популярни в очите на световното ръководство, отколкото техният Господ, когато беше тук. Те са несправедливо порицавани или остро критикувани като предубедени, нетолерантни фанатици, докато всичко и всеки друг е приемливо и добро.
Ние, които по Божия благодат сме приели Господ Исус Христос като наш Спасител и Господ, чакаме Той да ни призове при Себе Си. Писанието ни показва, че това може да се случи по всяко време, защото няма знаци или събития, които трябва да се случат, преди Той да дойде за нас. Въпреки това, Божието Слово ни разкрива какво ще се случи в седемгодишен интервал между Неговото идване за Своите – ние наричаме това грабване – и Неговото явяване със Своите в съд и за установяване на Неговото хилядолетно царство.
При грабването, вярващите, които са умрели, ще бъдат възкресени в прославени тела и всички живи вярващи ще бъдат грабнати с тях. Нашите тела ще бъдат променени в тела като това на нашия Спасител след Неговото възкресение. Господ познава Своите. Когато се случи грабването, нито един вярващ няма да остане на земята.
Второ Солунци 2:3-12 ни казва какво следва тук – време, което обикновено наричаме скръб. С вярващите, които са грабнати, за да бъдат с Господа, Светият Дух, който обитава в нас, ограничавайки злото в света днес, също ще бъде отнет. Тогава няма да има пречка и нещата, които Библията посочва, ще се случат. В тази глава виждаме „Човека на греха“ (ст. 3), който другаде е наречен „Антихрист“ (1 Йоан 2:18), „звярът, излизащ от земята“ (Откровение 13:11) и „лъжепророкът“ (19:20). В Откровение ни е казано повече за това, което ще се случи през този седемгодишен период. Разбира се, не трябва да забравяме, че Откровение е написано на символичен език, като символите са или от други Писания, или обяснени при първото им използване в тази книга.
С днешните църкви, от една страна, обединяващи се и поставящи голям акцент върху увеличаването на размера си, а от друга страна, намаляващи акцента върху доктрината в полза на толерантността и приобщаването, изобщо не е изненадващо, че когато истинските християни и Светият Дух бъдат отстранени, тези характеристики ще се увеличат значително. Църквите могат и ще продължат, но не под главенството на Христос. Вероятно няма да мине много време, преди това, което е останало от отстъпническото християнство, да сметне за изгодно да се обедини под един човешки глава. Екуменическото движение днес без съмнение ще завърши в една световна църква със седалище в Рим, градът, известен със седемте хълма, върху които е построен (помислете Откровение 17:9). Организационната структура до голяма степен вече е налице. Тази световна църква е наречена „Вавилон Велики“ в Откровение 17 и 18 и е изобразена като блудница и като голям град, който е голяма търговска система. Тя има дълга история на опити да управлява света и в миналото се е утвърждавала като по-висша от светските владетели. Тази църква също има история от много векове на преследване на истинските Божии служители и хора. Тя твърди, че е Невестата Христова, докато е известна със своята невярност към Него и своята жажда за власт.
Нещата, споменати в Откровение 4–19, са събития, които се случват след грабването. Ние, християните, тогава сме с Господа. Господството на световната църква няма да продължи дълго. Звярът, върху който седи жената в Откровение 17:3, е картина на възродената Римска империя, оглавявана от първия звяр (13:1-8) – звярът, който излиза от морето, като морето в Писанието е картина на езическите народи. Тези народи, над които тя отдавна се е стремила да управлява, с времето ще се надигнат срещу нея, ще свалят властта й и ще я опустошат (17:16-17). Така ще бъде изпълнен Божият съд срещу блудницата църква. Ние, тогава на небето, ще бъдем призовани да се радваме и ще го направим, когато тази корумпирана убийствена организация срещне своя заслужен край (18:20, 19:1-6).
Нашата роля сега като християни, които обичат, почитат и се събират около Господ Исус, е да осъзнаем, че нещата вече се развиват към това, което ще се прояви напълно по време на скръбта. Трябва да вървим отделени от всичко това, без да позволяваме да бъдем въвлечени в нищо от него. Нека приемем присърце призива от небето в Откровение 18:4, който казва: „Излезте от нея, народе Мой, за да не участвате в греховете й и да не получите от язвите й.“ Нека по-скоро се вслушаме в призива в Ефесяни 4:1-3, който ни умолява „да ходим достойно за призванието, с което сме призовани, с всяко смирение и кротост, с дълготърпение, като се понасяме един друг в любов, стараейки се да запазим единството на Духа в съюза на мира.“
