Признанието на Израел за техните пътища, но признаване и търсене на трайната милост на Йехова
„Алилуя. Благодарете на Йехова, защото е добър (или Той е добър). Неговата милост трае вечно.“ Това последното сме виждали често — изразът на тази неизменна вярна милост на Йехова, която осигурява Израел. След това се изброява характерът на тези, които са благословени; и лично, както от устата на благочестив израилтянин в края, се очаква да бъде спомнен с благоволението, което Йехова показва на Своя народ — желаейки същевременно да види доброто на избраните от Йехова и да се радва на радостта на Неговия народ и слава с Неговото наследство. Това е израз на истинско благочестие, което след това се обръща да изповяда греховността на народа — не те са съгрешили, въпреки че това е признато, като показва как милостта на Йехова е траела; но „ние съгрешихме с бащите си.“ Това е практическото благочестие, което доказва, в собствената си изповед, трайна милост. След това преминава през цялата история на Израел с тази цел; и накрая показва, че въпреки всичко, Йехова, помнейки Своя завет, помисли за тяхното страдание и ги накара да бъдат съжалени от езичниците, сред които бяха. За тази милост той сега очаква, за да могат да триумфират в хвалата на Йехова. Това затваря четвъртата книга.
Целият Израел, за който се говори в третата и четвъртата книга
Ще бъде отбелязано, че, както видяхме в третата, четвъртата също говори за целия Израел, и, въпреки че унижението на Христос е изведено и Неговата вечна божественост е противопоставена на него по забележителен начин, все пак то не навлиза в еврейските обстоятелства особено, нито в асоциацията на Христос с тях, въпреки че Неговият Дух е във всичко това. В Псалм 104 [94?] Антихристът ни е представен, но това е за неговото унищожение чрез идването на Месия Царя, като Йехова Съдията.
