Викът на остатъка към Йехова като Бог на отмъщението
Сега имаме подробностите за идването на Единородния в света, за да установи славата и божествения ред в света, въведени от вика на остатъка в Израел.
Псалм 94 ни дава този вик, който е едновременно израз на най-пълното разбиране на тяхното положение, на Божиите действия, на положението на нечестивите и на резултата, който предстои да бъде произведен, и, както всички псалми в тази книга, основан на позната връзка с Йехова. Видяхме, че Псалм 91 е Христос, Който заема това място с народа, за да дойде пълно благословение върху тях, така свързани с Него. Псалм 94 се обръща към Йехова като Бог на отмъщението и изисква Той да се покаже — да се издигне като Съдия на земята и да въздаде награда на гордите. „Докога“ е направено настойчиво и спешно. Поведението и безбожието на нечестивите са посочени. Стихове 4-11 се обръщат към невярващите израилтяни относно глупостта на това. Стихове 12-15 дават най-поучително обяснение на пътищата на Йехова. Блажен е човекът, когото Йехова наказва и учи от Своя закон. Това е положението на страдащия остатък, за да му даде спокойствие от дните на злото, докато не бъде изкопана яма за нечестивите.
Без съмнение, както всъщност е изразено в Псалмите, благочестивите понякога почти бяха забравили това (Псалм 73), не винаги (Псалм 27:5); но вярата не го прави, и това е истинското значение на скърбите на остатъка — и на нашите под нашия Отец. Сърцето в средата на злото трябва да говори с Бога, не само в подчинение, но и като чаша, дадена от Йехова (от нашия Отец). Оттук разсейването и страданието, изпитвани при срещата с човешката воля в нашата воля без ресурс, изчезват; и Бог, след като волята е покорена (голямата пречка), учи покорното сърце, което е в истинско положение пред Него. За вярата беше също така установено, че Йехова никога няма да отхвърли Своя народ. Но съдът ще се върне към праведността, и праведните по сърце ще го следват. Това е великият и всеобхватен принцип на промяната, която настъпва в тези псалми. Съдът, дълго отделен от праведността, сега се връща към нея. Съдът беше в Пилат, праведността в Христос. Там опозицията беше съвършена — повече или по-малко навсякъде другаде. Страданието заради праведността и божествената праведност, установена на небесата, може да бъде, и със сигурност е, още по-добра част. Тя е Христова като човек, сега прославен, но не е поддържане на праведността на земята. Това сега ще бъде ефективно поддържано. Но кой ще бъде намерен да го осъществи? Кой ще поеме каузата на благочестивия, или ще се изправи за остатъка срещу могъщите извършители на беззаконие? Ако Йехова не беше, душите им скоро щяха да слязат в мълчание. Колко вярно беше това (по отношение на хората) за Христос, колко пълно Той може да влезе в това, едва ли е нужно да казвам. Дори когато остатъкът се страхуваше от падане, Йехова им помагаше. И в претоварването на мисълта, където беше цялата сила на злото, утешенията на Йехова радваха душата му. В стих 20 е направено най-забележително обръщение. Дали тронът на беззаконието и тронът на Йехова щяха да се съединят? Ако не, дните на трона на беззаконието бяха преброени. Тази нечестивост беше там, сега беше очевидна. Но Йехова, защитата на благочестивите, Съдията на нечестивите, чието беззаконие Той щеше да донесе върху тях самите — Йехова щеше да ги отсече. Така най-пълният преглед, както казах, на цялото положение и на пътищата на Йехова ни е забележително даден в този псалм.
Въвеждането на идването на Единородния в света
От Псалм 95 до Псалм 100 имаме най-ясно изведен напредъка на въвеждането на Единородния в света; но тук, през цялото време, видян като Йехова, идващ от небето в съд, и накрая заемащ Своето място между херувимите, и призоваващ света да Му се покланя там. Той поставя установяването на Израел в благословение чрез сила, в контраст с техния стар провал, когато за първи път бяха избавени.
