Не можем да четем Четирите евангелия, в които Духът, чрез четиримата евангелисти, ни представя дейността на Господа през целия период на Неговия обществен живот и служение, без да бъдем впечатлени от това колко пълно са били изпълнени всички Негови дни и часове в Неговите „Отечески дела“. Служенето и даването изпълваха всеки ден. Нямаше никакво забавяне по пътя Му. Неговите дейности, сред човешкото нещастие и нужда, бяха непрестанни. Той не търсеше лекота, нито отдих за Себе Си. Когато се оттегляше на „пусто място“, това беше, за да разговаря с учениците Си, отделно от множеството. Ако търсеше уединението на Елеонската планина и Гетсиманската градина, това беше, за да се моли. Когато отиваше в компания, било то сред тълпата отвън, или в социален кръг отвътре, както в Лука 7:36, това беше, за да се срещне с грешници и да ги спечели за Бога.
Неговото оставане на едно място или отиването Му на друго не се определяше от лекота или удобство, нито от любов към приятелство и общество, а изцяло от призива на Неговия Отец и за напредъка на Неговата работа. Сам гладен, Той храни множеството, извършвайки чудо, за да задоволи тяхната нужда, но никога за Своя собствена. Съвършен във всички Свои дела и пътища, образецът на Йехова като Слуга, както и Негов послушен Син, Той стои пред нас без равен, нашият Пример, който трябва да бъде копиран, както и нашият Господ, на когото трябва да се покоряваме.
Служението на всички, които работят в Неговото Име и за Неговото царство, трябва да бъде по образеца, който Той е оставил да бъде следван. Тенденцията е да се копират други, добри хора може би, но склонни да грешат. И да повтаряме техните слабости и немощи е по-лесно, отколкото да превъзхождаме техните добродетели. Занимаването с Христос, проследяването на Неговите стъпки, вслушването в Неговото Слово, получаването на нашите указания директно от Него, дава не само правилния образец, но и сила да го възпроизведем, поне до известна степен.
Съвършеният Слуга е получил Своята награда. Нашата тепърва предстои. И тя ще бъде, когато дойде, според мярката, в която сме се съобразили и сме наредили нашето служение по примера, който Той ни е оставил, и според Словото, което Той ни е дал. Това е особено „истина навреме“ за светиите и Божиите служители в този час. Има все по-нарастваща тенденция да се ангажираме в Господното дело по начини, за които Господ не ни е оставил образец и не дава указания в Своето Свято Слово, да следваме начини, които в много случаи не са нито според духа, нито според принципите на Писанието, начини, копирани от света – заимствани от техните религиозни системи – и които се предполага, че са подобрение на „правилния път на Господа“.
Но Бог почита Своите собствени планове, а не техните изкривявания, създадени по човешки замисъл. Светият Дух почита Образеца, даден от Него в Словото. И както пътят на Съвършения Слуга винаги е бил угоден на Бога, защото винаги е бил според волята на Отца (Йоан 8:29), така ще бъде и пътят на Господния слуга, който винаги поставя Господа пред себе си (Псалм 16:8) и се стреми да следва пътя си непоколебимо, според Божието Слово и примера на Христос.
Да Те следваме по Твоя благословен път, Да служим по Твоя собствен начин, Нека това бъде нашата цел, нашата ежедневна радост, В нашия кратък ден на служение.Дж. Ри.
