„Когато беше на масата с тях, Той взе хляба, благослови го, разчупи го и им го даде. И очите им се отвориха, и те Го познаха. И Той изчезна от погледа им. Те си казаха един на друг: „Не горяха ли сърцата ни в нас, докато Той ни говореше по пътя, докато ни отваряше Писанията?“ (Лука 24:30-32)След като Господ влезе в къщата в Емаус, Той взе хляб, благодари, разчупи го и го даде на двамата ученици. Дори в деня на Своя най-голям триумф, Той не действаше безразсъдно, а остана напълно зависим Човек, Който благодари на Бога за храната и служеше на хората. Точно както беше благодарил преди за петте хляба и двете риби, или за седемте хляба и няколкото малки риби, Той направи същото и тук. Той е същият – преди и след Своето възкресение. Това важи и за Неговото възнесение, защото Павел пише: „Този, Който слезе, е и Този, Който се възнесе далеч над всички небеса“ (Ефесяни 4:10).
Двамата ученици бяха унили (виж Лука 24:17). Вярата на тези двама беше само като тлеещ фитил, който беше на път да угасне. Исая беше писал за Христос: „едва тлеещ фитил няма да угаси“ (Исая 42:3). Точно това виждаме тук: Той им отвори Писанията за Своята Личност и по този начин отново разпали вярата им, така че малко по-късно те можеха да кажат: „Не горяха ли сърцата ни в нас, докато Той ни говореше по пътя?“ (Лука 24:32).
Чувствате ли се потиснати и разочаровани в момента, защото нещата са се развили по различен начин от това, което сте се надявали? Именно в такива дни Господ иска да бъде особено близо до вас и да ви даде дълбоко осъзнаване на Своята любов.
Бог утешава унилите (виж 2 Коринтяни 7:6)
