Несравнимото съвършенство на нашия Господ Исус Христос сияе с непомрачена красота, както в Неговото възвисяване и слава, така и в скромните обстоятелства на този живот. Именно това неизменно превъзходство Го отличава от всички останали. „Вчера“ на Неговото унижение и „днес“ на Неговото търпение, както и „завинаги“ на Неговата велика слава, намират Исус Христос да бъде „същият“.
Благословено да бъде Неговото име. Земята и небесата са дела на Неговите ръце; и скоро Той ще ги навие като дреха и те ще бъдат променени; но Той е същият и годините Му няма да свършат.
Каква прекрасна гледка за очите ни да Го видим тук, на този свят, с Неговите близки около Него – да Го видим на онази последна Пасхална вечеря с Неговите ученици, както ни е изобразено от Светия Дух в Йоан 13.
Той е толкова велик, и все пак толкова смирен. Той ги обичаше със съвършена любов, която се стремеше да им служи, както прави и днес със Своите, и все пак Той беше техен Господ и Учител. Отец Го обичаше: Той винаги е правил така: но блаженството и съвършенството на Неговия живот в този свят призоваха любовта на Отца към Него по специален начин.
В Йоан 3:35 ни е казано, че Отец обича Сина и е дал всичко в Неговата ръка. Знанието за това беше особено при нашия благословен Господ в свещения час на последната вечеря. Той знаеше, че универсалната слава, власт и превъзходство са Негови; но това по никакъв начин не промени Неговата лична скромност и прелест.
Той беше напълно наясно в този момент, че славното управление на всичко Му е дадено и че богатството на универсалното наследство е Негово: все пак Неговата морална благодат и слава останаха непроменени; и те сияят с изключителен блясък тук.
„Исус, знаейки, че Отец е дал всичко в Неговите ръце, стана от вечерята, наведе се и изми краката на учениците Си.“ Каква гледка наистина! Един толкова велик и славен в краката на Своите последователи! Господ в краката на тези, които обичаше! Назначеният Глава над всичко, който мие и избърсва краката на Своите!
Ах, но Той искаше те и ние да имаме дял с Него. И Той каза на Петър, който отказа да се подчини на ръцете на Господа: „Ако не те измия, нямаш дял с Мен.“ Желанието на Неговото любящо сърце е Неговите да влязат в това, което Той сега има с Отца. За Своите Той каза на Отца: „Славата, която Ти Ми даде, Аз им дадох.“ Ние сме Негови сънаследници. О, колко блажено е да бъдем „наследници на Бога и сънаследници на Христос.“
Но, възлюбени братя, ценим ли знанието за тази славна величност със скромност и смирение, и кротост и любов? Ако е така, тогава и ние ще сияем в моралната благодат на Христос. Примерът, който Той ни е оставил, ще бъде възхитителен за сърцата ни. Йоан 13 ще бъде практически познат ни тогава; и това е, което нашият благословен Господ желае; защото Той каза: „И тъй, ако Аз, Господ и Учител, съм ви измил краката, то и вие сте длъжни да си миете един на друг краката; защото Аз ви дадох ПРИМЕР“ (Йоан 13:14, Н.П.).
Дано имаме сила да съзерцаваме с обожание нашия чудесен Пример – да съзерцаваме Господа на славата в Неговата смирена прелест. И Той е същият днес, както беше вчера. Той ще бъде същият завинаги.
Един експерт ми каза преди няколко дни,
„Можете бързо да различите истински диамант от имитация. Те може да изглеждат, че блестят с еднакъв блясък, но ако ги поставите във вода, имитацията става като водата, която я заобикаля, докато истинският диамант все още излъчва собствения си блясък както преди.“ Нашият благословен Господ, Синът на Отца, независимо дали горе в Своята слава или долу в този свят на грях и нужда, сияе непроменен и непомрачен, винаги същият, в Своето морално съвършенство.
