Когато Христос беше тук на този свят, Той беше Божията мъдрост лично. Така е представен в Притчи 8. Той можеше да каже:
Имам повече разбиране от всичките си учители; защото Твоите свидетелства са моето размишление. Разбирам повече от старите, защото съм спазвал Твоите наредби (Псалм 119:99,100).
Въпреки това, на 12-годишна възраст Го намираме в храма в Йерусалим, където слуша книжниците и им задава въпроси, вместо да ги учи (Лука 2:46). В Своето смирение Той правеше това, което подхождаше на възрастта Му. Само когато Му задаваха въпроси, Той им даваше отговори, които ги изумяваха. Той правеше правилното нещо в правилното време – чудесен пример за всички нас!
Родителите Му не разбираха защо е останал в Йерусалим в храма. Затова Го упрекнаха, когато най-накрая се върнаха. Въпреки тяхното неразбиране, четем удивителното изявление:
И Той слезе с тях и дойде в Назарет, и им беше покорен (Лука 2:51).
Създателят на небето и земята беше покорен на Своите собствени творения! Какво смирение виждаме в живота на Исус. През всичките години на Своята младост Той не се бунтуваше срещу родителите Си, а вместо това им помагаше и стана дърводелец като баща Си Йосиф. Той не учеше в краката на Гамалиил, нито се опитваше да получи докторска степен, а работеше с ръцете Си, за да изкарва ежедневния Си хляб. Той наистина беше смирен по сърце!
Неговият смирен ум се вижда и в контактите, които е имал с хората. Много пъти Го намираме в контакт с бедни хора и с онези, които са били презирани и отхвърлени от еврейското общество. Той беше дошъл да проповядва блага вест на бедните. Виждаме Го в къщата на Симон Петър, обикновен рибар, или в къщата на Леви, презирания бирник. Той беше готов да бъде обслужван от проститутка, която миеше краката Му с косата си. Чрез Своето смирение Той привличаше аутсайдерите на народа. В Лука 15:1 се казва:
И всички бирници и грешници се приближаваха до Него, за да Го слушат (Лука 15:1).
Но резултатът от това беше, че Той беше нападнат от Своите противници:
И фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Този човек приема грешници и яде с тях. (Лука 15:2)
Ако следваме примера на Христос, не трябва да очакваме похвали от хората. Христос беше неразбран, така ще бъдем и ние. Предизвикателство е за всички нас да достигнем до хора, които са аутсайдери или презирани в обществото. Но точно това трябва да правим. Да имитираме ума на Христос включва също да се идентифицираме с такива хора и да ги спечелим за небето. Не трябва да се стремим да общуваме само с тези, които имат същия социален стандарт като нас. Христос беше достъпен и в контакт с бедните и нуждаещите се, така трябва да бъдем и ние.
Господ каза:
Когато правиш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, за да не би и те да те поканят в замяна и да ти се отплати. Но когато правиш пир, покани бедните, сакатите, куците, слепите: и ще бъдеш благословен; защото те нямат средства да ти се отплатят; защото ще ти се отплати във възкресението на праведните. (Лука 12:12-14)
