Това, че Той беше и е истински Човек, Един, Който е бил изпитан във всичко, както и ние (без грях), Му позволява да съчувства с нас, докато вървим по нашия поклоннически път, стремейки се да следваме Неговите стъпки, докато ръката на Неговото Всемогъщество поддържа „нашите стъпки по Неговите пътища.“
Тогава ние Го съзерцаваме, „идващ в плът.“ Той е „онова Свято Нещо,“ родено от девицата. „Семето на жената,“ толкова дълго обещавано, е дошло да смаже главата на Змията. Заченат в утробата от засенчващата сила на Всевишния, Той се роди Син на Мария – Исус – Неговото смирено име, но Той ще бъде велик и ще бъде наречен „Син на Всевишния.“ Първородният Син на девицата е „Христос Господ.“
Съзерцаваме Го във витлеемската ясла.
Благословено Младенче, Което смирено лежиш, Там в яслата-люлка, Слязло от най-високото, За да споделиш всички наши скърби.
Той е хвърлен върху Бога от утробата и е накаран да се надява на гърдите на майка Си. Не можем ли да се присъединим към ангелите по дух, казвайки: „Слава на Бога във висините, мир на земята, благоволение към човеците?“ Той е дошъл, Който ще донесе най-висока чест на Бога и Който ще примири хората с Него в праведност, така че един свят Бог да може да ги гледа с благоволение и да ги има в Своето присъствие с наслада, в изпълнение на Своята цел на благодат.
Съзерцаваме Го в храма, когато е на осем дни. „Детето Исус“ е доведено, за да се изпълни обичаят на закона. Взет в ръцете на стария Симеон, Той е обявен за Господния Христос – Божието спасение.
Съзерцаваме Го във всички съвършени разкрития на детството. Той расте и укрепва духом, изпълнен с мъдрост, и Божията благодат е върху Него. Той напредва в мъдрост и ръст и в благоволение пред Бога и хората. На дванадесет години Той съзнателно е Син на Отца. Пропуснат от родителите Си и намерен най-накрая сред учителите в храма, Той пита: „Защо Ме търсехте? Не знаехте ли, че трябва да съм в дома на Отца Си?“ Но оттам Той слиза с тях и идва в Назарет и им е покорен.
Съзерцаваме Го в Неговата свята Човечност „при река Йордан, където Йоан кръщаваше.“ Той, Който винаги е бил в началото с Бога, започва да бъде на около тридесет години. Преди Авраам Той беше – Великият „АЗ СЪМ,“ непроменящият се, „Същият.“ Словото, което „беше Бог,“ стана плът и обитаваше между нас, завършен в Човечност сега, както е бил и винаги остава, завършен в Божественост вечно.
За да изпълни всяка праведност, Той ще се идентифицира с остатъка от Израел във водите на кръщението, заемайки мястото Си с тях в първата им стъпка – въпреки че Той е Безгрешният. Тогава, когато е кръстен, небето нарушава мълчанието си радостно и се чува гласът на Отца, който казва: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото Аз благоволявам,“ докато Божият Дух слиза като гълъб и остава върху Него.
Съзерцаваме Го в пустинята. Той е „отведен от Духа в пустинята“ и ние Го виждаме да гладува там и да е изкушаван от дявола. Отговаряйки на предложението на злия, че трябва да превърне камъните в хляб, Той, смиреният, зависимият, отдаденият, послушният, казва: „Човек няма да живее само с хляб, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.“ Изпитанието само извежда съвършенството – сладкият тамян се стрива на ситно, за да може да се разнесе неговият аромат.
Тогава „изпълнен със Светия Дух,“ „воден от Духа“ и „в силата на Духа,“ Той винаги говори и действа. „Чрез Божия Дух“ Той изгонва демони. В Своето чудно смирение, Той, Който е „над всички, Бог, благословен завинаги?“, е заел място, в което ще бъде ръководен и упълномощен от Светия Дух.
Съзерцаваме Го по-нататък в Неговите святи пътувания и служение. Той, „Емануил“ – „Бог с нас“ – се е приближил до падналите хора, Своите създания за тяхно добро, разкривайки Бога. Благодат и истина са дошли в Него. И все пак Той е „Човекът на скърбите,“ познаващият скръбта във външни обстоятелства, въпреки че духом Той се радва на изпълнението на волята на Отца. Както е казано: „Той носеше в духа Си това, което отхвърли със Своята сила,“ защото „във всичките им скърби Той беше скърбял.“ Всичко съществено в съвършената свята Човечност ние различаваме в Него, докато при необходимост ние,
Вижте славата на Божеството Да свети през човешкия воал; Или с готовност чуйте историята, За Този, Който е дошъл да изцелява.
