„Който в дните на плътта Си, като принесе молитви и молби с висок глас и със сълзи на Този, Който можеше да Го спаси от смърт, и беше послушан поради благоговението Си; макар и да беше Син, научи се на послушание от това, което пострада“ (Евреи 5:7-8)
Божият Син, на Когото всичко е подчинено от вечността, научи като човек чрез собствения Си опит какво означава да се подчиняваш на друг. Неговото послушание към Отца доведе до все по-голяма съпротива от страна на хората и следователно до страдание в този свят. Интересно е, че писателят на писмото до евреите прави горното изявление в контекста на случилото се в Гетсиманската градина. Защо прави това? Защото именно там става най-ясно докъде е стигнало послушанието на Исус и колко трудно Му е било да понесе страданията на кръста!
Поради непослушанието си, на „първия Адам“ му беше казано в Едемската градина: „С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята“ (Битие 3:19). В Гетсиманската градина „последният Адам“ (1 Коринтяни 15:45) лежеше по лице на прокълната земя – заради Своето непоколебимо послушание. Идеята, че само няколко часа по-късно Той ще бъде направен грях, буквално изкара пот на челото Му, която падаше като големи капки кръв на земята (виж Лука 22:44).
Трогателно е да се види емоцията и интензивността, с която Господ се молеше в Гетсиманската градина. Четем за молби, умолявания, сълзи, силен вик, ожесточена битка и пламенна молитва, толкова интензивна, че потта Му стана като големи капки кръв, които падаха на земята (виж Лука 22:44). Това надхвърля всичко, което ни е казано за най-великите молитви от Стария и Новия Завет. – Да, Той е Единственият съвършен!
Божият Син се молеше при всички обстоятелства на живота Си; но колкото по-голяма ставаше нуждата, толкова по-интензивно се бореше в молитва. Колко често ние се държим по точно обратния начин; трудностите и притесненията често карат мислите ни да бъдат толкова силно погълнати от проблемите, че губим от поглед Бога. И все пак изпитанията и скърбите, които преживяваме, всъщност трябва да ни тласнат направо в широко отворените обятия на Бога! Бог ни насърчава за това и казва: „Призови Ме в ден на скръб: Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш!“ (Псалм 50:15).
Как обикновено се справяте, когато сте претоварени от трудности? Кога за последен път съзнателно отделихте време да изразите своята мъка, може би дори със сълзи и с интензивна молба пред Господа? Ако изпитвате съпротива и враждебност поради вашето послушание във вярата, помнете, че Господ Исус може да ви разбере и съчувства напълно!„
