Моето спасение!
„И като ги разпусна, Той отиде на планината да се помоли.“ —Марк 6:46 JND
Учениците бяха молили Господ Исус да изпрати околното множество (ст.36). Но Господ, подтикнат от състрадание (ст.34), имаше други планове за тази тълпа от хора. Те се нуждаеха от пастирска грижа; Той искаше да ги нахрани. Множеството беше толкова впечатлено от чудото с петте хляба и двете риби, че веднага щяха да Го направят Цар (Йоан 6:15). Но нашият благословен Господ познаваше сърцето на хората. Нямаше истинско признание от тях, че Той е Изпратеният, и Той знаеше, че един ден тълпа в Йерусалим ще Го приветства (Марк 11:9-10), само за да покаже истинското си отношение една седмица по-късно, викайки: „Разпни Го“ (15:14). Господ познаваше сърцата им, както познава и нашите.
Той изпрати хората, не за да се отърве от тях, а за да общува с Отца Си от тяхно име. Той беше дошъл да изпълни волята на Отца Си – воля, която желае всички хора да бъдат спасени и да достигнат до познанието на истината (1 Тимотей 2:4). Тук, на склона на планината, Той се молеше и говореше с Отца Си, защото усещаше реалността на сърцето на множеството.
Книгата на Исая толкова красиво предава чувствата на Господа, изразени, когато Той общуваше с Този, Който Го беше изпратил: „И аз казах: Напразно се трудих, напразно изразходвах силата Си, и то напразно: все пак Моят съд е с Йехова [Господа], и Моето дело с Моя Бог“ (Исая 49:4). Съвършеният Слуга предаде ситуацията на Йехова. Един ден Той в съвършено подчинение щеше да положи живота Си, не само за да възстанови Своя древен народ, но и да бъде Светлина за народите и да чуе Отца Си да казва: „за да бъдеш Моето спасение до края на земята“ (ст.6)!
„Ще Ти принеса жертва с глас на благодарност... Спасението е от Йехова.“ —Йона 2:9
