Много известни личности са изричали интересни прощални думи преди да умрат. Някои са били забавни, други трагични, а трети – изпълнени със смисъл. Някои не са казали нищо важно, тъй като не са очаквали да умрат. Генерал Седжуик, командир на Съюза в Гражданската война, казал точно преди да бъде прострелян: „Не биха могли да уцелят слон от такова разстояние!“
От друга страна, Томас Бекет, архиепископ на Кентърбъри през 1170 г. сл. Хр., изрекъл истински думи на вяра преди да умре. Той се бил сблъскал с крал Хенри II, и кралят бил чут да си пожелава да се отърве от Бекет. Неговите рицари го приели буквално, отишли в Кентърбъри и убили Бекет в катедралата. Последните му думи били: „Готов съм да умра за моя Господ, за да може в моята кръв Църквата да получи свобода и мир.“
Когато някой знае, че предстои да умре, той не хаби думи. И слушателите обръщат голямо внимание поради тържествеността на случая. Те се вслушват във всяка дума, за да уловят пълния ѝ смисъл.
Неговите прощални думи
Исус знаеше, че след няколко часа ще бъде разпънат. Той беше обучавал учениците Си три години за предстоящата работа – да установи Своята Църква, като преобърне света с Евангелието. Неговото прощално послание в горната стая беше като прощална реч. Обучението беше приключило; сега беше време да започнат да работят.
Учениците бяха ходили с Исус – виждаха Неговите чудеса, растяха в разбирането на Неговите учения и увеличаваха любовта си към Него. Те разпознаха, че Той наистина е обещаният Месия, Който един ден ще царува в праведност и мир. Въпреки това, те не разбраха, че скоро Той ще бъде разпънат като Агнец на Божието осигуряване, за да могат всички хора да бъдат спасени и да станат част от Църквата, която ще замени провалената религиозна система на юдаизма.
Докато учениците се подготвяха за Пасхалната вечеря, Исус щеше да ги подготви за това, което предстоеше. Той щеше да обобщи това, което им беше преподавал, и да се моли за тях като велик Застъпник.
Урокът за измиването на краката – Йоан 13:1-17
Без съмнение учениците бяха уморени, гладни и щастливи да си починат, докато се подготвяха за Пасхата. Както изискваше Законът, те бяха ритуално измити, преди да могат да ядат. Но при влизането в горната стая Исус направи нещо странно. Той изми краката им! Обикновено това се правеше от слуга или човек с ниско социално положение. Исус направи нещо, което учениците не разбраха или не оцениха.
Когато стигна до Петър, ученикът дръзко каза: „Никога няма да ми измиеш краката.“ Исус отговори: „Ако не те измия, нямаш дял с Мен“, и започна да преподава с пример. Петър не искаше да бъде изключен, затова каза: „Тогава, Господи, не само краката ми, но и ръцете ми, и главата ми!“ Въпреки добрите си намерения, Петър отново пропусна същественото.
Исус отговори: „Който се е окъпал, няма нужда да мие друго освен краката си; цялото му тяло е чисто. И вие сте чисти.“ Господ имаше предвид два аспекта на новия живот – спасението и святия живот. Когато се раждаме отново от Духа, ние сме измити в кръвта, простени и направени праведни. Въпреки това, в този свят ние влизаме в контакт с греха и нашето ходене се замърсява. Учениците бяха ходили до горната стая, така че краката им се нуждаеха от измиване.
Тази илюстрация ни помага да видим, че вярващият не губи спасението си, когато съгреши, защото вече е бил очистен от Христовото дело. Но неговото общение с Бога страда поради неосъден грях. Той трябва да изповяда този грях, за да бъде очистено неговото „ходене“ и възстановено общението:
Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда (1 Йоан 1:9 NIV). Така Господ ни очиства от греха и замърсяването на света.
След като Господ изми краката им, Той попита: „Разбирате ли какво ви направих? Вие Ме наричате „Учител“ и „Господ“, и с право... Сега, след като Аз, вашият Господ и Учител, измих краката ви, и вие трябва да си миете краката един на друг. Аз ви дадох пример, за да правите и вие, както Аз ви направих. Истина ви казвам, никой слуга не е по-голям от господаря си, нито пратеник е по-голям от този, който го е изпратил“ (Йоан 13:12-16).
Неговото послание е следното: Ние постоянно трябва да Му позволяваме да „мие краката ни“ с водата на Неговото Слово. Ние също трябва да помагаме на другите, като „мием“ техните крака, и да им позволяваме да мият нашите.
Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек съвършен, напълно подготвен за всяко добро дело (2 Тимотей 3:16-17). Трябва да служим на Неговия народ, както Той направи.
„Нова заповед ви давам“ – Йоан 13:31-38
Исус предупреди, че ще бъде предаден, но учениците не можеха да разберат, че някой от тях може да направи такова нещо. Дори когато Исус посочи кой е, те не разбраха. Когато Юда излезе да предаде Исус, беше нощ – знак, че всички, които отхвърлят Господа, отиват в тъмнина.
Исус имаше още едно важно изявление да направи. Пълнотата на Неговата любов предстоеше да бъде показана на кръста. Той искаше Неговите ученици да бъдат характеризирани от същата любов, първо помежду си, а след това и към света. „Нова заповед ви давам: да се любите един друг. Както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:34).
Господ им каза, че отива и че те не могат да Го последват. Отговорът на Петър беше типичен: „Господи, защо не мога да Те последвам сега? Аз ще положа живота си за Теб“ (Йоан 13:37). Каква изненада, когато Исус посочи, че той не може да направи нищо със собствени сили, дори когато е мотивиран от любов и преданост. Той научи това същата нощ, когато от страх се отрече от Господа три пъти. Въпреки това, Господ му каза една прекрасна истина, която щеше да помогне на всички Негови ученици, когато страдат тежки изпитания заради Неговото име: „Аз се молих за теб“ (Лука 22:32). Исус беше негов застъпник и Неговата молитва гарантираше, че вярата на Петър няма да отпадне и той отново ще бъде полезен за Господа. Това същото обещание е добро и за нас, когато започнем да оценяваме, че Господ е нашият велик Първосвещеник и Застъпник (Евреи 4:14-16; 7:24).
„Ще се върна“ – Йоан 14:3
Господ обясни по-пълно защо ще остави учениците Си. Той отиваше „да приготви място“ – тяхното небесно жилище. В подходящото време Той щеше да дойде отново, за да вземе всички Свои последователи при Себе Си. След това Той положи основата за прошка на греха и примирение с Бога. Човечеството е било отделено от Бога поради греха, но Носителят на греха трябваше да умре на мястото на грешника, и „който дойде при Мен, Аз никога няма да го изпъдя“ (Йоан 6:37). Тези, които дойдат при Господа, щяха да имат нов живот и да бъдат приети от Бога. Исус им каза: „Аз съм Пътят, Истината и Животът. Никой не идва при Отца освен чрез Мен“ (Йоан 14:6).
Обещаният Свети Дух – Йоан 14:15-31
Учениците не можеха да схванат какво каза Исус за Неговото напускане. Те си представяха, че Той скоро ще бъде Цар и те ще участват в установяването на Неговото земно царство. Въпреки това, Неговите планове бяха много по-големи: Той предстоеше да установи нещо напълно ново, в контраст с националното благословение, обещано на Израел. Израел щеше да получи тези благословения по-късно, но междувременно Евангелието на Божията благодат щеше да се разпространи до всяка нация, и Той щеше да използва тези мъже, за да започнат тази работа. Отделно от Него те не можеха да направят нищо; на Петър му беше казано това. Как можеха да продължат това, което Исус беше правил, и „дори по-големи неща“ (Йоан 14:12), ако Исус вече не беше с тях?
Светият Дух щеше да дойде да живее в тях след завръщането на Господа на небето. Говорейки за идващия Утешител, Той каза: „Светът не може да Го приеме, защото нито Го вижда, нито Го познава. Но вие Го познавате, защото Той живее с вас и ще бъде във вас“ (Йоан 14:17). Той щеше да бъде техен утешител, ръководител на тяхната работа и щеше да даде сила на вярващите да живеят и да изпълняват даденото им служение. „А Утешителят, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал“ (Йоан 14:26). Духът вътре щеше да бъде всичко необходимо за живот на служение.
Светият Дух щеше да работи, убеждавайки хората в нуждата им от Спасител – в тяхната греховност, във високия стандарт на Божията праведност, който никога не биха могли да постигнат, и в предстоящия съд за всички, които не идват при Бога чрез Спасителя. „За ваше добро е, че Аз отивам. Защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя. И когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: за грях, защото не вярват в Мен; за правда, защото отивам при Отца, и вече няма да Ме виждате; и за съд, защото князът на този свят е осъден“ (Йоан 16:7-11).
Господ тогава им напомни, че Духът ще бъде техен учител, винаги разкривайки повече за Господа и Неговите цели. „Но когато дойде Духът на истината... Той ще ви упъти към всяка истина... Той ще ви извести бъдещите неща. Той ще Ме прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви извести“ (Йоан 16:13-14). Именно със силата на Духа на Петдесетница тези мъже щяха да проповядват и мнозина щяха да се обърнат към Христос.
Живот на плодотворност – Йоан 15
За да се включат в своето служение, те трябваше да имат вяра, да обичат Господа и да спазват Неговите заповеди (Йоан 14:12-15). За да бъдат плодотворни в своето служение, те трябваше да останат свързани с Исус. Той използва илюстрацията за лоза и клони. Ако клоните не са прикрепени към лозата, няма да има живот, който да тече в тях, и няма да има плод. Въпреки това, когато има общение с Христос, Духът е способен да произвежда плод. Първо, това е плодът на Духа, Който се стреми да завърши Своята работа по произвеждането на характера на Исус във всеки вярващ (Галатяни 5:22). След това е плодът на служението, което всеки вярващ има според духовните дарби, дадени от Духа. „На един се дава чрез Духа слово на мъдрост, на друг – слово на знание чрез същия Дух, на друг – вяра чрез същия Дух“ (1 Коринтяни 12:8-9).
Докато пребъдваме в Христос, ще бъдем плодотворни: „Ако пребъдвате в Мен и Моите думи пребъдват във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде дадено. В това се прославя Моят Отец, да принасяте много плод“ (Йоан 15:7-8).
Господната молитва – Йоан 17
Господ предупреди учениците, че ще има изпитания, но те ще имат мир, ако Му се доверят. Той беше победил света. Това беше една от целите на разговора на Господа с тях. Той им даде предварително знание за Своите планове и ги насърчи да се придържат към Него. В Него те щяха да имат мир, колкото и трудно да е изпитанието (Йоан 16:33). „Мир ви оставям; Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои“ (Йоан 14:27).
Господ завърши времето Си с тях с една най-красива молитва за тях, а също и за тези, които щяха да последват – включително и нас днес! „Не само за тях се моля, но и за онези, които ще повярват в Мен чрез тяхното слово“ (Йоан 17:20). Неговата застъпническа молитва за учениците е значима. Те бяха въведени във връзка с Бога чрез Неговото дело. Той беше разкрил Отца и те повярваха, че Исус е дошъл от Отца. Исус беше защитил Своите ученици, докато беше с тях, и сега Той се молеше за тяхната защита в Негово отсъствие и да бъдат защитени от лукавия (Йоан 17:12,15).
Основна мисъл в тази молитва е, че Господ желаеше Неговите последователи да поддържат единство помежду си: „Свети Отче, опази ги в Твоето име... за да бъдат едно, както Ние сме едно“ (Йоан 17:11). Той дори ни включи в Своето желание за единство: „Не само за тях се моля, но и за онези, които ще повярват в Мен чрез тяхното слово, за да бъдат всички едно, Отче, както Ти си в Мен и Аз съм в Теб. Нека и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме изпратил... и си ги възлюбил, както си възлюбил Мен“ (Йоан 17:20-23). Това е Господната молитва за нас. Знаейки това, ние трябва да направим всичко възможно, за да запазим това „единство на Духа чрез връзката на мира“ (Ефесяни 4:3).
Думи, променящи живота
Ако последните думи на Исус са толкова смислени за нас днес, колкото бяха за Неговите първи ученици, животът ни ще бъде преобразен, точно както техният живот беше, и ние ще изпитаме същата радост в живота за Него и в служенето Му.
