„Исус се просълзи… вдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти…“ (Йоан 11:35, 41) Човекът, Който седна уморен до кладенеца в Сихар, е същият, Който ни дава Светия Дух, за да можем да се наслаждаваме на вечен живот (виж Йоан 4:14). Синът на дърводелеца, Който спеше на възглавницата в лодката, имаше силата да укроти бурята и вълните и да спаси учениците Си от всяка опасност. Той беше вътрешно развълнуван от мизерията на хората и в същото време способен, с една дума, моментално да изцелява болните. Той показа както човешки чувства, така и божествена сила. Той насърчаваше отчаяните, повдигаше уморените души чрез думи на благодат и в същото време възкресяваше мъртвите от гроба. Той плачеше с тези, които плачеха, и се радваше с тези, които се радваха (виж Йоан 12:1-2).
Животът на Исус беше белязан от очакващ поглед към небето. Когато ставаше въпрос за задоволяване на нуждите на 5000 гладни мъже, Той взе пет хляба и две риби в ръцете Си, погледна нагоре и благодари на Бога за тях (виж Матей 14:19). Друг път Той погледна към небето и изстена, докато изцеляваше глухоням (виж Марк 7:34). При гроба на Лазар Той също погледна в същата посока, когато се молеше с твърдото убеждение, че Отец ще Го чуе – и отново Божията слава засия! Накрая, няколко часа преди смъртта Си, Той отново вдигна очи нагоре с увереност и се помоли, както никой човек не се е молил преди (виж Йоан 17).
Гледането на последствията от греха носи сълзи; но гледането нагоре води до благодарност. Когато сълзите са придружени от молитва, тъгата не води до примирение. Анна се молеше със сълзи. Тя изля душата си пред Господа и се осмели. Тя беше дошла в Сило с разбито сърце, но се върна у дома с увереност (виж 1 Царе 1:18). Бог чу молбата ѝ, защото целта ѝ беше Божията слава и желанието ѝ да бъде в съответствие с Неговата воля.
Йосафат също не се примири, когато откри, човешки казано, че той и народът са в капан в ситуацията си. Той изповяда безпомощността си пред Господа в молитва – но не спря дотук – той се помоли: „Нямаме сила пред тази голяма войска, която идва против нас, нито знаем какво да правим, но очите ни са към Теб.“ (2 Летописи 20:12). Псалмистът имаше същата гледна точка и каза:
„Към Теб издигам очите си, о, Ти, Който живееш на небесата!“ (Псалм 123:1). В Новия Завет сме призовани да обърнем очите си към „Начинателя и Завършителя на вярата“ (Евреи 12:2), Който сега е „увенчан със слава и чест“ (Евреи 2:9), седнал отдясно на Бога. Животът на зависимост е свързан с отношение на очакване и непрестанен поглед нагоре – докато Той не ни бъде милостив (виж Псалм 123:2).
Върху какво са фокусирани очите ви днес? Очите ви са вперени в обстоятелствата, или решавате да погледнете отвъд тях към Този, Който е над обстоятелствата и на Когото е дадена всяка власт на небето и на земята? Бъдете наясно, че всяка сълза, която пролеете тук, е записана от Бога и в същото време Неговите уши са към вашия вик (Псалм 56:8; Псалм 34:15)!
