Господната вечеря в християнската църква заема мястото на Пасхата сред евреите. Двете са тясно свързани, защото след празнуването на пасхалната вечеря Исус предложи на учениците Си хляба и виното и нежно ги помоли да участват в тях като представяне на Неговото тяло, което щеше да бъде принесено на кръста, и Неговата кръв, която скоро щеше да бъде пролята за опрощаване на греховете. Почти две хилядолетия са изминали от онази тържествена нощ, през които безброй милиони благодарни вярващи са участвали в тези възпоменания в памет на Този, Който ги е обичал дори до смърт.
Причастието (1 Кор. 10:16) в никакъв смисъл не е жертва. То възпоменава едната съвършена жертва, принесена от нашия Господ веднъж завинаги, когато Той даде Себе Си за нас на Голгота. Нито пък трябва да се празнува с мисълта, че има спасителна стойност или увеличава заслугите. То е напомняне, че когато бяхме напълно изгубени и безпомощни, Христос умря за нас, за да ни изкупи за Бога. Вярно е, че жертвата на хвала (Евр. 13:15) винаги трябва да я придружава, докато размишляваме за голямата цена, на която бяхме спасени, и се радваме, че Този, Който понесе такава скръб и срам за нас, сега е жив завинаги, никога повече няма да трябва да се подлага на болката от смъртта.
Ние си Го спомняме като Началник и Завършител на вярата, „Който заради предстоящата Му радост издържа кръст, като презря срама“, и сега седи „отдясно на Божия престол“ (Евр. 12:2).
