В Стария завет има три споменавания на костите на Йосиф: Битие 50:25, Изход 13:19 и Исус Навин 24:32. Обръщайки се към Новия завет, виждаме последното споменаване на костите на Йосиф в Евреи 11:22.
Малко преди да умре, Йосиф накара израилтяните да обещаят да отнесат костите му със себе си от Египет в земята Ханаан. Йосиф е пример за вяра, както е обяснено в божествения коментар, даден ни в Евреи 11. Той вярваше в обещанието, дадено на бащите, че Бог със сигурност ще ги избави от Египет и ще им даде обещаната земя. Неговата молба също ни говори за благочестивия и верен характер на Йосиф. Въпреки че беше вторият най-могъщ човек в Египет, сърцето му всъщност не беше в Египет. Цялата му помпозност и слава бяха нищо за него в сравнение с надеждата му във възкресението. Той не гледаше „на видимите неща, а на невидимите. Защото видимите неща са временни, а невидимите са вечни“ (2 Коринтяни 4:18). Вярата на Йосиф е пример за нас!
Евреи 11 понякога се нарича „залата на вярата“ и представя забележителен списък от гиганти на вярата, които са действали за Бога, често с много по-малко светлина, отколкото ние имаме привилегията да разбираме. Някои от тези герои на вярата са живели животи, белязани от слабост и дори тежки провали. Но с Йосиф беше другояче; той беше човек, в когото е трудно да се намери недостатък. Въпреки това, има Един, който беше безгрешен: „Исус, водачът и завършителят на вярата“ (Евреи 12:2 JND). Той е най-великият пример от всички! Нека „гледаме неотклонно“ на Него.
