Група млади хора стояха на място, където предната вечер бяха запалили славен огън; те измерваха обиколката му, разказваха си колко високо е пламнал и развълнувано говореха за своя принос към него. Пепелта му все още тлееше и след известно време те се заеха да я съберат, очевидно надявайки се да подновят радостите от вчера. Скоро се отказаха и стояха мълчаливо, а аз си помислих, тъжно, гледайки резултатите от труда им, че това беше напразен труд. Нямаха свежо гориво.
Тези момчета, техният огън и пепелта му се превърнаха в притча за мен и докато размишлявах, тя ми проговори с недвусмислен глас.
Спомних си времена, когато бях се опитвал усилено да съживя стари ентусиазми и минала преданост към Христос и Неговата служба, като се спирах на тях – наистина събирах тлеещата пепел от миналото – и открих, че всичко е напразно, и докато размишлявах, си казвах отново и отново, че това не може да стане; ако огънят трябва да продължи да гори, ако настоящето и бъдещето трябва да бъдат толкова радостни и енергични, колкото миналото, това няма да стане чрез спиране на миналото, а чрез намиране на свежо гориво; огънят трябва да има свежо гориво всеки ден, ако иска да гори с постоянен блясък. Тогава си спомних, че отдавна е писано в закона на Господа: „Огънят да гори винаги на олтара; да не угасва“, и си представих левитите, които служеха в онази древна скиния, търсейки гориво отдалеч и наблюдавайки огъня на олтара ден и нощ и го подхранвайки непрекъснато, и попитах: Как може духовният огън – предаността и пламенната любов към Христос – да бъде поддържан винаги горящ в душата, и откъде идва горивото?
Отговорът на въпроса ми дойде с освежаваща бързина и сила. Божият Дух е дошъл и Той е Този, Който доставя горивото и се радва да поддържа огъня винаги горящ в сърцето. Първо се обърнах към това, което Самият Господ беше казал за Своето идване.
А Утешителят, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал (Йоан 14:26).
Тези думи ни осигуряват в божествена и непогрешима съвършенство на Четирите Евангелия, защото те бяха изречени на апостолите, които писаха това, което си спомняха, не според техните несъвършени естествени спомени, а чрез безпогрешната сила на Светия Дух,
за да можем ние – да, ти и аз – да имаме самите думи и да познаваме самите пътища на нашия Господ Исус, както Той говореше и действаше, когато беше тук на земята. Докато слушаме Неговите думи и размишляваме за Него, си казваме един на друг: „Не горяха ли сърцата ни в нас, докато Той ни говореше по пътя?“ и на Него казваме с обожание: „Ти имаш думите на вечен живот.“ В Евангелията има неизчерпаемо гориво за огъня. Но Господ имаше още какво да каже за Духа. Той каза:
Когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, Който излиза от Отца, Той ще свидетелства за Мене (Йоан 15:26).
Това свидетелство на Светия Дух е за възвисяването и славата на нашия Господ. Имаме го в Деянията на апостолите, непогрешимо свидетелство. Ако Неговото смирение и благодат и нежност, Неговите скърби и страдания и смърт, както са записани за нас в Евангелията, ни подтикват към пламенна любов към Него, свидетелството на Духа в Деянията ни изпълва с триумф. Той е Завоевателят, „Бог направи този същия Исус Господ и Христос.“ Той „Го възвиси да бъде Княз и Спасител.“ Докато размишляваме за Неговото възвисяване и слава, и за Неговото Име, което е над всяко име, и осъзнаваме, че Той живее в Своята слава за нас, защото „Той винаги живее, за да ходатайства за нас“, огънят гори в нас, защото тук наистина има гориво. Когато Неговите ученици Го видяха да се въздига на небето, те Му се поклониха и бяха изпълнени с голяма радост, и непрекъснато хвалеха и благославяха Бога, и така ще бъде и с нас, когато Духът ни свидетелства за Неговата слава на небето. И колко ярко гореше огънят в живота на апостолите, докато със сила и Светия Дух и с голяма увереност свидетелстваха за славата на своя Господ.
Но освен това, Господ каза:
Когато дойде Духът на истината, Той ще ви упъти в цялата истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори; и ще ви извести бъдещи неща. Той ще Ме прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви извести (Йоан 16:13-15).
Тези думи ни водят към Посланията , защото там са небесните неща, които Духът чува и ни разкрива. 1 Коринтяни 2 ни уверява в това:
Око не е виждало, ухо не е чувало, нито на човешко сърце е дошло, това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат. Но Бог ни ги е открил чрез Своя Дух; защото Духът изследва всичко, да, и дълбоките Божии неща.
И всички тези неща са Христови неща, и наши, защото са Негови, защото ние сме сънаследници с Него, и Той дава, не както светът, но споделя всичко, което притежава, със Своите възлюбени сънаследници. Какво гориво за огъня има в тези вдъхновени от Светия Дух Послания! „И Той ще ви покаже бъдещи неща“ ни пренася в Откровението, и
там има достатъчно от славата на нашия Господ, разкрита за нас, за да накара сърцата ни да пламнат; но те ще пламнат само ако имаме уши да „чуем какво казва Духът на църквите“.
Тайната се крие в правилното подчинение на Светия Дух. Ако Го огорчим, огънят ще угасне до тлееща пепел; и ние Го огорчаваме, ако сме безразлични към Христос. А безразличието към Христос силно огорчава Неговото собствено сърце; научаваме това от Неговите думи към Лаодикийската църква:
Ти не си нито студен, нито горещ; дано да беше студен или горещ. Така, понеже си хладък, и нито студен, нито горещ, ще те изплюя от устата Си (Откровение 3:15-16).
Дано да бъдем запазени от такова състояние; но ако това трябва да стане, огънят трябва да се подхранва ежедневно със свежо гориво.
Но Духът се радва да подхранва огъня в душите ни; това е Неговото велико дело и то не е напразно, защото в края на Книгата четем, че Духът и Невестата казват: „Ела“, на Исус. Викът излиза от сърца, които горят от любов към Него и няма да бъдат удовлетворени, докато не бъдат с Него.
