В очите на хората Саул имаше двете най-важни квалификации за цар: той беше „красив“ и „по-висок от всеки от хората“ (1 Царе 9:2). Един превод го казва така: „той стоеше с глава и рамене над всички останали“. Докато навлизаме в третото хилядолетие, нещата не са се променили много. Най-важните квалификации за лидерство все още се съдържат в повърхностното клише: „Той изглежда като лидер!“
Но що се отнася до Бога, да изглеждаш като лидер не беше достатъчно. Божият водач се нуждаеше от свръхестествени квалификации, затова Бог направи Саул нов човек с ново сърце и дори нова способност:
Духът Божий дойде върху него и той пророкува (1 Царе 10:6,9,12).
И така, какво се обърка? Като цар, Саул имаше реален потенциал, но не използва духовните ресурси, които Бог му беше дал. С други думи, той се довери на стария Саул вместо на новия. Два примера се открояват. Първо, когато филистимската армия заплаши, той взе нещата в свои ръце и принесе всеизгаряне – нещо, което само свещеникът трябваше да прави. Пророк Самуил нарече това глупаво неподчинение (1 Царе 13:13). След това, след като му беше казано да унищожи амаликитците и всичко свързано с тях, той отново не се подчини, пощадявайки техния цар, най-добрите животни и всичко добро. Когато Самуил отново го изправи пред него, Саул излъга, обвинявайки хората, че „пощадиха най-доброто... за да принесат жертва на Господа“ (1 Царе 15:9,15).
Проблемът на Саул все още е с нас, докато започваме третото хилядолетие. Когато Бог ни спасява, Той ни дава всичко необходимо, за да Му служим – нова природа, нов мироглед, духовни дарби и дори силата да се подчиняваме. И все пак ние продължаваме да се доверяваме на старата природа, а не на новата, на старото аз, което бяхме, а не на новия човек, който сме в Христос. Продължаваме да правим това, което смятаме за правилно, а не това, което Бог казва, че е правилно.
Как можем да се променим? Можем да започнем, като прочетем статиите в този брой и помолим Бога да ни помогне да живеем тази истина: Неговият път е по-добър от нашия.
