Неговата молба
Първото сведение за царуването на Соломон, след като очистил царството си от „нежеланите“, останали от царството на баща му, била неговата уникална молба към Бога за мъдрост. Първа книга на царете 3:3 започва тази история с твърдението, че „Соломон обичаше Господа, като ходеше в наредбите на баща си Давид.“ Какво солидно начало! Ето един млад владетел, насочен в правилната посока, със сърцето си право към Господа.
Неговата молитва за мъдрост (1 Царе 3:6-9) започнала с благодарност, признала Божия суверенитет и собствените му недостатъци, и завършила с молба за „разбиращо сърце“, за да управлява добре Божия народ. Това била смирена молба за помощ, на която Бог отговорил. Той казал на Соломон, че тъй като е поискал мъдрост – вместо дълъг живот, богатство или господство над враговете си – Той със сигурност ще му я даде. И Той също така ще му даде богатство, почит и дълъг живот (1 Царе 3:11-14).
Неговото царуване
Соломон започнал царуването си с проява на божествена мъдрост (1 Царе 3:16-28). Две майки дошли при него, като всяка твърдяла, че живото бебе е нейно, докато мъртвото бебе принадлежи на другата. Соломон се обърнал към майчинския им инстинкт и заповядал живото бебе да бъде разрязано на две, като всяка жена да получи половина. Истинската майка била лесно идентифицирана, тъй като тя желаела да пощади бебето – дори да го остави на другата жена.
Писанието ни казва, че „Бог даде на Соломон мъдрост ... като пясъка, който е на морския бряг. И мъдростта на Соломон надмина мъдростта на всички синове на Изтока и цялата мъдрост на Египет“ (1 Царе 4:29-34). Той бил забележително по-мъдър от всеки друг и целият свят знаел това. Мъже идвали отвсякъде, за да го чуят. Дори богатата царица на Сава дошла с много дарове, за да чуе мъдростта му (1 Царе 10:1-9, 23).
Каква благочестива молба и какъв отговор от Бога! Защото той обичаше Господа, молбата му беше в съответствие с волята на Господа. Това важи и днес. Ако наистина обичаме Господа, нашите желания ще бъдат в съответствие с Неговата воля.
И това е дръзновението, което имаме пред Него, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша. И ако знаем, че ни слуша, каквото и да просим, знаем, че имаме прошенията, които сме поискали от Него (1 Йоан 5:14-15).
Давид пише: „Наслаждавай се и на Господа; и Той ще ти даде желанията на сърцето ти“ (Псалм 37:4). Когато молим за нещо, което знаем, че е според волята на Господа, знаем, че Той ще го даде.
От страна на Бога има малък риск да ни даде това, което искаме, ако е по Неговата воля и за Негова слава. Соломон започнал отлично; желанието му било да управлява Божия народ като Божи представител.
Освен мъдрост, при Соломон царството на Израел достигнало своя връх на богатство. Соломон натрупвал 666 таланта злато всяка година (25-33 тона). От него той направил 500 щита и обковал трона си, наред с други неща. Среброто дори не се смятало за ценно, а за толкова обикновено, колкото камъните (1 Царе 10:18-27)! „Соломон стана по-велик от всички царе на земята по богатство и мъдрост“ (1 Царе 10:23).
Човек би очаквал Израел да процъфти с такъв цар. Под негово ръководство те наистина биха могли да имат свидетелство и влияние за Бога на земята. Той беше дал на Соломон повече, отколкото той поиска, и всичко, което Соломон трябваше да направи, беше да продължи любовта си към Господа и да води народа Му правилно. Той го беше постигнал! Какво повече би могъл да иска някой на земята? Желанията на хората днес са за същите неща: богатство, мъдрост и слава.
Неговите ограничения
Сред цялото богатство и почит, очевидно Соломон или забравил, или бил твърде зает, за да забележи някои прости предписания, дадени от Господа относно бъдещите царе на Израел. Моисей, в заключителните си речи към народа преди влизането им в Ханаан, дал три конкретни предупреждения относно царя, който ще управлява Израел: „Да не си умножава коне, нито да кара народа да се връща в Египет, за да умножава коне ... Нито да си умножава жени ... нито да си увеличава много сребро и злато“ (Второзаконие 17:16-17).
Нима Бог не го беше направил богат и известен? Тогава какъв е проблемът? Винаги, когато Бог дава ограничения, те са с причина. Ако някой познава човешкото сърце, това е Бог. Той не искаше царете на Израел да взимат коне от Египет, защото не искаше Неговият народ да се връща в Египет, след като ги беше избавил оттам. Той не искаше царете да натрупват жени, защото знаеше, че те могат да „отклонят“ дори верни сърца (Второзаконие 17:17). Вероятно не искаше и царят да става твърде богат, защото богатството намалява зависимостта на човека от Бога (Притчи 30:8-9).
Неговата безразсъдност
Вече прочетохме за богатството на Израел по време на царуването на Соломон – сребро и злато навсякъде, почти без мярка. Дори след като храмът бил построен, все още имало изобилие от злато, като всяка година прииждало още. И „царете на ... цялата земя“ допринасяли с дарове на почит към Соломон (1 Царе 10:23-25).
Осъзнавайки, че богатството му е било позволено от Господа, според Неговото обещание, може би можем да дадем на Соломон малко отстъпка по този въпрос. Богатствата сами по себе си не са зло, ако се използват правилно. Но Соломон показал известна слабост в няколко други области, които не били одобрени от Бога. „Вносът на коне от Соломон беше от Египет“ (1 Царе 10:28-29). Той не само имал множество коне, но станал и нещо като търговец на коне и колесници от Египет за други страни.
Дори това може да не го е покварило. Но това със сигурност го е направило: „Цар Соломон обичаше много чужди жени ... Той имаше 700 жени, принцеси, и 300 наложници“ (1 Царе 11:1-3). Мъжете естествено обичат жените, но има такова нещо като твърде много! Всичките три точки на ограничение, дадени във Второзаконие 17, бяха нарушени от Соломон. Той беше злоупотребил с привилегиите си като цар. И все пак грехът му не беше в притежаването на тези неща. Какъв беше той?
Неговата гибел
Соломон не само бил най-мъдрият човек, живял някога, но и най-богатият човек в света по онова време (1 Царе 10:23). Можем да кажем, че и двете били дарове от Бога.
Макар че повече от една жена все още не е било изрично забранено от Бога, тук трябва да се направят две наблюдения: Първо, Бог създаде една жена за Адам. Той можеше да създаде няколко, особено предвид заповедта Му да „се плодят и да изпълват земята“ (Битие 1:28). Но тъй като Бог искаше брачната връзка да бъде най-силната и най-интимната от всички земни връзки, Той искаше тя да бъде един към един. Второ, основната цел на Бога за брака е да илюстрира връзката между Христос и Неговата Църква (Ефесяни 5:22-27). Тази цел е сериозно нарушена, когато са замесени множество партньори.
Какво се обърка? Очевидно Соломон започнал да се наслаждава толкова много на богатството и почитта си, че изгубил перспективата си. Богът, Който го направил мъдър и богат, бил забравен в стремежа му към удоволствие. Духовният, идеалистичен млад мъж станал чувствен, материалистичен старец. Прочетете Притчи, за да видите любовта към Бога и Неговите принципи. Прочетете Еклесиаст, за да видите безнадеждното, пораженческо отношение, което се развива от живот на самозадоволяване. Дали Божиите дарове за Соломон бяха погрешни? Разбира се, че не; нищо, което Той ни дава, никога не е погрешно. Проблемът е в това, което правим с тях. Ако ги използваме за честта и славата на Господа, много може да се постигне за Него. Ако ги използваме за себе си, те ще донесат само нещастие, празнота и разрушено свидетелство за Господа.
За мъдростта си Соломон пише, че – след като е увеличил и умножил мъдростта, заедно с познаването на лудостта и глупостта – всичко е суета, „гонене на вятър ... Защото в много мъдрост има много скръб, и увеличаването на знанието води до увеличаване на болката“ (Еклесиаст 1:14-18). Каква кисела перспектива от най-мъдрия човек, живял някога! Това се случва, когато интелектът отдалечава от Бога; когато вярата отстъпва пред разума.
Ами богатството му? Вече видяхме нарушаването на принципите от Второзаконие 17. Това ли беше грешно? Каква вреда могат да причинят богатствата? Соломон по същество каза, че е изпитал всяка тръпка, позната на човека: „Всичко, което очите ми пожелаха, не им отказах. Не задържах сърцето си от никакво удоволствие“ (Еклесиаст 2:10). След размисъл той реши, че и това е суета – нямаше полза от него. Парите му осигуриха лукс, който никой от нас никога няма да има – всичко, което пожелаеше! Той заключи, че парите не задоволяват: „И това е суета“ (Еклесиаст 5:10). Той по-нататък заяви, че богатият човек не спи толкова добре, колкото работещият човек (Еклесиаст 5:12), и че „наситеният“ човек пренебрегва Бога (Притчи 30:9).
Относно жените, 1 Царе 11 изрично ни казва, че „жените му отклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше напълно предано на Господа, неговия Бог ... Соломон вършеше зло пред очите на Господа и не следваше Господа напълно“ (1 Царе 11:4-7). Неговото идолопоклонство включваше Молох от Амон, богът, на когото езическите народи принасяха детски жертви. Той не само се покланяше на езически идоли, но и строеше места за поклонение за тях (1 Царе 11:7).
Нашият урок
Можем ли да се доверим на Божиите дарове? Опасността никога не е в това, което Бог ни дава; тя е в нашата злоупотреба или извращение на него. Всичко, което Бог ни дава, е в крайна сметка за Негово удоволствие и за да подобри Неговото свидетелство на земята. Винаги, когато даровете станат фокус, а не Дарителят, ние ги пропиляваме за себе си и следва бедствие. Винаги, когато използваме всичко, което имаме за Него, Той е почитан и Той ни дарява с „духовни благословения в небесните места в Христос“ (Ефесяни 1:3) – онези неща, които светът никога не може да осигури, на каквато и да е цена!
