Жан Кьоклен, в Ден след ден преданост, когато започна да коментира Матей 1, написа относно Сина: „Как можем ние, с нашата ограничена интелигентност, да опознаем такъв човек? Бог е предвидил това, като ни е дал четири евангелия, за да можем да разгледаме славата на Неговия Син под различни аспекти, точно както могат да се използват различни светлинни ефекти за показване на ценен предмет. Матей е евангелието на Царя. Тук е необходима генеалогия, за да се постави Месията от самото начало в контекста на обещанията, дадени на Авраам, и да се докаже неопровержимо Неговото право като Наследник на Давидовия престол (Галатяни 3:16; Йоан 7:42).“
Славата на Господ Исус Христос като Този, Който е Наследник на Давидовия престол, бидейки „Син на Давид“ (Матей 1:1 NKJV), пряко се отнася до Неговия земен народ, юдеите. Господ изясни това в Своите взаимодействия с езическа жена (Матей 15:21-28). Затова, дори и по този въпрос, ни се напомня, че Израел и Църквата, която се състои както от юдеи, така и от езичници, са различни групи. И все пак, ние се радваме да знаем, че Той е Цар на юдеите (Матей 2:2).
Като този Цар, Неговият собствен народ Го отхвърли. За съжаление, всички ние сме търсили своя собствен път отделно от Него, Който е Бог (Римляни 3:9-18). Двамата разбойници, разпънати с Господа, изразиха своето презрение към Него (Матей 27:44) – Този, над чиято „глава беше написано обвинението... ТОЗИ Е ИСУС, ЦАРЯТ НА ЮДЕИТЕ“ (Матей 27:37). И все пак, четем в Лука 23, че един разбойник се покая и изповяда греха си. Въпреки че името му не ни е известно, Господ го познаваше и го доведе още същия ден в Своето присъствие (Лука 23:40-43). Каква благодат намираме в Господ Исус, Който дойде при Своите, но отвори пътя на спасението за всеки мъж, жена и дете (Йоан 1:10-14), за да можем да Го познаем (1 Йоан 5:20)!
Коментарите на Жан Кьоклен продължават, като споменават личности от родословието на Господа: „В този дълъг списък някои позорни имена (Ахаз, Манасия, Амон и други) не са изтрити от записа. Преди да разкрие Спасителя, Бог още веднъж ясно показва, че във всяко поколение, било то патриарх, цар или жена със съмнителна репутация, всеки се нуждае от същото спасение и същото евангелие. Вие сами се нуждаете от него, скъпи читателю, колкото и всеки друг.“
