Сърце, изпълнено с поклонение
А шест дни преди Пасха Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото беше възкресил от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря; и Марта прислужваше, а Лазар беше един от тези, които седяха на трапезата с Него. Тогава Мария взе един фунт много скъпо миро от чист нард, помаза нозете на Исус и избърса нозете Му с косата си. И къщата се изпълни с благоуханието на мирото. Но един от учениците Му, Юда Искариотски, синът на Симон, който щеше да Го предаде, каза: „Защо това миро не се продаде за триста динария и не се даде на бедните?“ Това каза той, не защото го беше грижа за бедните, а защото беше крадец и държеше касата; и вземаше това, което се слагаше в нея. Но Исус каза: „Оставете я; тя го е запазила за деня на Моето погребение. Защото бедните винаги имате със себе си, а Мене не винаги имате.“ А голямо множество от юдеите разбраха, че Той е там; и дойдоха, не само заради Исус, но и за да видят Лазар, когото беше възкресил от мъртвите. Но първосвещениците замислиха да убият и Лазар, защото заради него мнозина от юдеите се отдръпнаха и повярваха в Исус. — Йоан 12:1-11 NKJV
Както започва Йоан 12, имаме красива картина на това какъв трябва да бъде християнският живот. В първите единадесет стиха пред нас са представени трима души, чийто живот е бил напълно и завинаги променен от Господ Исус. Чрез Лазар, Марта и Мария виждаме уроци и истинско предизвикателство за собствения ни живот.
Лазар представлява живот, който напълно се наслаждава на възкресяващата сила на Христос – силата, която Павел желаеше да „познае“ (Филипяни 3:10) и която той търсеше, чрез молитвите си, ефесяните да „познаят“ в живота си (Ефесяни 1:18-19). Можем да кажем, че Лазар представлява нашето свидетелство. Четейки откъса, виждаме, че Марта представлява нашата работа която е извършена за Христос и е приета от Него, докато Мария представлява нашето поклонение извиращо от сърце, заето с Христос.
Нека разгледаме тези трима души, тъй като те представят християнската позиция и връзка с Христос, както и тяхното възвеличаване и признателност към Господа.
Нашата позиция с Христос
В края на Йоан 11 виждаме Лазар, който е бил възкресен от мъртвите, като красива картина на тези, освободени от дрехите на мъртвеца. Той показва какво се случва с изгубения грешник, който идва при Христос.
Бяхме мъртви в нашите престъпления и грехове (Ефесяни 2:1-3).
- Бяхме възкресени от това мъртво състояние (Йоан 5:24)
- Бяхме освободени от погребалните дрехи (Колосяни 3:1) и ни беше дадена свобода (Йоан 8:36).
- Седнали сме с Христос (Йоан 12:2, Ефесяни 2:6).
- Наслаждаваме се на общение с Него (1 Йоан 1:1-3).
- Сега трябва да бъдем свидетелство за другите, както беше Лазар (12:9-11).
- Както при Лазар, някои хора ще бъдат против нас (Йоан 12:10).
- Лазар се наслаждаваше на това, което Христос беше извършил за него. Той беше в доброто от това. Въпросът за нас е: Наслаждаваме ли се на възкресяващата сила на Христос? Това е истината на книгата Ефесяни. Живеем ли като тези, които все още са мъртви, или сме като Лазар за кратък момент – възкресени, но все още обвити в дрехите на мъртвеца, които ограничават нашето ходене, работа и поклонение? Лазар никога не би могъл да оцени възкресената си позиция с тези погребални дрехи.
Нашата връзка с Христос
Лазар седеше на трапезата, свързан с Този, Който го възкреси от мъртвите. Всеки новороден вярващ има същата привилегия. Това говори за нашата връзка, основана на нашата позиция. Погледнете Колосяни 3:1-4. Забележете колко пъти е използвана тази малка фраза „с Христос“? „В Христос“ подчертава нашата позиция, както се вижда многократно в Ефесяни и Колосяни 1-2. Но „с Христос“ подчертава нашата връзка, основана на, или произтичаща от, нашата духовна позиция.
Нашето възвеличаване на Христос
Казано ни е, че „Бог... Го е възвисил и Му е дал име, което е над всяко друго име, така че в името на Исус всяко коляно да се поклони“ (Филипяни 2:9-10 KJV). Не можем да Го възвисим по-високо, отколкото Бог Го е възвисил, но има практичен начин, по който вие и аз можем да възвисим Господ Исус. Забележете Йоан 12:2: „те Му приготвиха вечеря.“ Тази вечеря беше за Него! Той беше центърът на вниманието. Фокусът беше върху Него, а не върху възкръсналия Лазар, посветеното служене на Марта или покланящата се Мария. Те Му приготвиха вечеря – което предполага подготовка чрез използване на време и ресурси. Това не беше направено спонтанно.
Ние също имаме привилегията да Му приготвяме вечеря всяка седмица. Наричаме я Среща за възпоменание, Господна вечеря или друго име. Това, което Господ установи в Лука 22:14-23, ни е обяснено в 1 Коринтяни 11:23-34. От Деяния научаваме, че това е била една от основните дейности на ранната църква (2:42) и по-късно, че се е провеждала редовно в първия ден от седмицата (20:6-7). Така че в Евангелията имаме установена вечеря, в Деяния я празнуваме, а в 1 Коринтяни ни е обяснена. Хлябът говори за Неговото тяло, което беше дадено за нас. Виното говори за Неговата кръв, която беше пролята за нас. Докато празнуваме това, ние си спомняме за Него! По някакъв начин, всеки от нас Го възвисява, като Му дава това специално място, като Му приготвя Вечерята.
Нашата признателност към Христос
Историята в Йоан 12 не е първият път, когато Мария идва до нозете на Господ Исус. В Лука 10:39 тя седи в нозете Му като ученичка, дошла при Него като Този, Който я наставлява. Там Той е видян като Пророк. След това в Йоан 11, когато брат ѝ умира, тя идва в нозете Му, изливайки сърцето си пред Него. Там Го виждаме като Свещеник. След това тук я виждаме да пада с изпълнено с поклонение сърце. Разказът за помазването на Господа от Мария се намира също в Матей 26:6-13 и Марк 14:3-9. Когато комбинирате всичките три разказа, научавате, че тя е помазала както главата, така и нозете Му. Това е било акт на чиста любов от нейна страна. Нейното помазване на Него сочи към факта, че Той е Цар.
Тук в Йоан 12 акцентът е върху факта, че този Човек, който спечели сърцето на Мария, е Божият Син! Тя е видяна да помазва нозете Му, което говори за Неговото ходене тук като човек. Виждаме три неща в този откъс:
1. Нейното подчинение на Христос.
Мария не се тревожеше за себе си или как може да изглежда пред другите; тя просто дойде при Него и изля скъпия нард. Така че имаше не само подготовка за вечерята, но и цена тук. Юда изобщо не го разбра, защото си мислеше, че е прахосничество. Но Мария изля всичко, без да се съобразява с цената. За Мария беше всичко или нищо! Когато Мария развърза косата си (нещо, което еврейските жени не правеха публично), тя се смири и положи славата си в нозете Му (1 Коринтяни 11:15). Така и ние трябва да сме готови да използваме нашата слава, за да възвисим Христос (Псалм 16:9, 57:8, 108:1). Нашата слава трябва да бъде скрита, а Неговата трябва да бъде видяна. Не става въпрос за нас, а за Него!
2. Нейните чувства към Христос.
Тя Му се наслаждаваше като на свой пророк и свещеник; сега Мария Му дава Неговото правилно място в сърцето си! Помислете за момент за ефекта, който този вид сърдечно поклонение имаше върху всички наоколо. Спомнете си, че беше приготвена храна. Сигурен съм, че ароматът на тази храна изпълваше въздуха. Но когато Мария изля своя нард и помаза нозете на Господа, благоуханието проникна в цялата къща! Ароматът от приготвената храна избледня в сравнение с аромата, който изпълни къщата от скъпоценното миро. Не ставаше въпрос за храната, която щяха да ядат – ставаше въпрос за поклонението, което Той щеше да получи от нейното сърце! Когато напуснаха къщата, ароматът остана с тях. Благоуханието в крайна сметка щеше да избледнее, но ароматът е останал дори до днес, точно както четем за него сега.
3. Нейната мотивация беше Христос.
Виждаме в Йоан 12:7, че тя имаше духовно прозрение. Тя беше запазила мирото за Неговото погребение. Интересното е, че тя не го използва за погребението на брат си, а го запази за своя Господ! Сърцето ѝ беше в унисон с Божието сърце. Бог Отец иска всеки от нас да цени Този, Когото Той цени. Откъде научи това? Научи го в нозете Му, както в Лука 10. Ние също трябва да прекарваме време в нозете Му. Могат ли другите да кажат, че сме били с Исус (Деяния 4:13)? Той ни кани да дойдем при Него и да се учим от Него (Матей 11:29).
Заключение
Винаги ще има такива, които не разбират защо искаме да Му приготвим Вечеря или защо желаем да Го възвисим, както виждаме в Йоан 12:4-6. Но каква голяма привилегия имат вярващите да се наслаждават на нашата позиция и връзка с Христос и да се стремят да Го възвисяват и ценят все повече и повече!
