След затварянето на Петър в Деяния 12, той „отиде на друго място“ (Деяния 12:17). Тук в своето послание той се обръща към онези, които, изглежда, са станали негово ново поле на служение. Можем да извлечем някои окуражаващи заключения от местата, споменати в този текст. Първо, бихме си спомнили проповедта на Петър в Деяния 2 при откриването на църковната епоха, когато много евреи бяха в Йерусалим, за да спазват празника Петдесетница. По-специално, някои бяха от Понт и Кападокия (2:9–11), и без съмнение хора от тези градове бяха сред първите нови вярващи в Христос този ден. Вероятно евангелието е било отнесено обратно на тези места, и сега Петър имаше привилегията да продължи тази първоначална работа.
Петър също се обърна към християните в област Галатия. Разбира се, Павел също беше използван от Господа в тази област, и всъщност неговото писмо до галатяните споменава Петър. Въпреки това, в това послание Павел говори за нуждата на Петър от порицание относно определени лицемерни действия към вярващите от езичниците. След тази необходима корекция обаче, нямаше останал срам за Петър. Той свободно им писа като сътрудник на Павел (срв. 2 Пет. 3:15).
След това Петър спомена Витиния. Единственото друго новозаветно позоваване на този град е индикация, че Павел се е опитал да проповядва там, но Светият Дух не го е позволил (Деяния 16:7). Очевидно това е било поле на служение, запазено за Петър; и тук откриваме, че Петър наистина е служил сред тях.
Както при Петър, нашето собствено служение за Господа понякога може да включва последваща работа. Различни случаи могат да включват сътрудничество с други; и все пак друго служение може да включва пионерски усилия, които Господ е запазил специално за нас. Можем да Му се доверим да ни ръководи във всички тези неща.
