Може да се каже, че Псалм 119 е най-дългата молитва в Библията. В самото начало псалмистът забелязва благословенията, които почиват върху онези, които ходят в закона на Господа; и след това, почти веднага, той започва да говори на Бога за собствения си живот: „Дано да се оправят пътищата ми, за да пазя Твоите наредби“ (ст. 5). Почти целият псалм е разговор с Йехова за това желание.
Следват много обичани стихове: „В сърцето си опазих Твоето слово, за да не съгрешавам против Тебе… Отвори очите ми, за да видя чудните неща от Твоя закон… Завинаги, Господи, Твоето слово е утвърдено на небето… О, колко обичам Твоя закон! Той е моето размишление през целия ден… Твоето слово е светилник за краката ми и светлина за пътеката ми… Влизането на Твоите думи дава светлина; то дава разбиране на простите“ (ст. 10, 18, 89, 97, 105, 130). Колко ценно става за нас Божието Слово! Колко необходимо е неговото осветление за нашите крака и нашия път!
Но след тези високи нотки на благодарност стигаме до последния стих на този псалм и той е напълно неочакван: „Заблудих се като изгубена овца.“ С раздиращ сърцето вик псалмистът изведнъж се оглежда и казва, така да се каже: „Как се озовах тук? О, Господи, моля Те, намери ме!“
Добре е да изповядаме, че колкото и да сме ценяли Божието Слово в миналото, все още сме склонни да се отклоняваме. Това сигурно е било тъжно осъзнаване за псалмиста. Въпреки това, забелязваме също, че той никога не е прекъсвал връзката с Този, чиито пътища е търсил. Това също докосва нежна струна в сърцата ни. Търсили ли сте някога Господа, но сега се намирате далеч от Неговия път? Призовете Го. Поддържайте активен молитвения си живот. Богът на Псалм 119 винаги е готов да търси Своите изгубени служители.
