„Молете се по всяко време в Духа с всякаква молитва и молба.“ (Ефесяни 6:18) Господ Исус като Човек съзнателно зае мястото на зависимост от Бога. С молитва Той започна Своето публично служение при Своето кръщение – и с молитва го завърши на кръста. Той живя в молитва и умря в молитва!
Това, което Той направи за Бога и за човека, беше направено в молитва. Той говореше с Отца Си насаме, в присъствието на Своите ученици, в кръга на приятели и публично на кръста. Той се молеше за Симон Петър, за Своите ученици, за онези, които щяха да повярват в Него чрез тяхното слово, за Своите врагове и за Себе Си.
Преди и след всяко завършено служение Го намираме сам в тишината пред Бога. В допълнение към времената, когато се оттегляше да се моли, Той живееше в постоянно отношение на молитва, така че можеше да каже: „Но аз се отдавам на молитва“ (Псалм 109:4).
Бог ни призовава да се молим непрестанно (виж 1 Солунци 5:17). Но как всъщност работи това? Бог иска от нас не само да коленичим сутрин и след това отново преди лягане, но и да живеем в постоянно отношение на молитва през целия ден, в допълнение към времената, когато говорим на глас с Бога.
Това означава, че включваме Бога във всички житейски ситуации и Го държим пред нас в мислите си. Така е живял Господ Исус, Който можеше да каже: „Поставих Господа винаги пред себе си“ (Псалм 16:8). Какъв пример! Колко предизвикателни в този контекст са думите на Йоан: „Който казва, че пребъдва в Него, трябва да ходи по същия начин, по който е ходил Той.“ (1 Йоан 2:6).
Когато обмисляте ежедневния си молитвен живот, до какви изводи стигате относно това колко зависими или независими от Бога живеете живота си? Какво може да ви помогне в бъдеще да преминавате през деня с по-постоянно отношение на молитва?
