Да живеем като Негови поданици
В Божието ЦАРСТВО
Царството е територия, владение, господство, страна или сфера, над която цар или суверен упражнява власт и авторитет. Божието царство е всеобхватно, имайки различни аспекти като „небесното царство“, „царството на Сина“ и „царството на Отца“. В този кратък труд моето желание е да разгледам Божието царство и неговото значение за днес, както го разбирам от Светото писание.
Божията вечна власт
Писанието е пълно с препратки, свидетелстващи, че Бог е цар и управител на целия свят:
Господ е Цар до вечни векове (Псалм 10:16 KJV).
Защото Бог е мой Цар от древността, Който извършва спасение сред земята (Псалм 74:12).
Защото Господ е велик Бог и велик Цар над всички богове (Псалм 95:3).
В допълнение към показването, че Бог е цар, тези стихове и много други показват, че светът е Негово царство. Следователно, Божието царство е универсално по своя обхват (виж илюстрацията отляво).
От миналото към настоящето
От време на време Бог делегира царството на земята в ръцете на хора. Той го постави първо в ръцете на Адам и Ева – и ние знаем как това завърши с пълен провал (Битие 1:28, 3:1-13). Той даде на Ной царството, или управлението, на света, но и той се провали и стана неспособен дори да управлява себе си, защото беше намерен пиян и разголен в шатрата си (Битие 9:1-7, 20-23).
След това Бог управляваше Израел като техен цар в продължение на много години, използвайки няколко мъже като Свои представители или министър-председатели – като Моисей, Исус Навин и съдиите. Говорейки за Израел, Валаам каза: „Викът на цар е сред тях“ (Числа 23:21). Гедеон много добре разбираше, че Господ е техният цар, затова категорично отхвърли предложението да управлява Израел, казвайки: „Господ ще ви управлява“ (Съдии 8:22-23). Това продължи, докато Израел не се разбунтува срещу Господа, желаейки човек да бъде цар над тях: „Но това нещо не се хареса на Самуил, когато казаха: Дай ни цар да ни съди. И Самуил се помоли на Господа. И Господ каза на Самуил: Послушай гласа на народа във всичко, което ти казват: защото не теб отхвърлиха, а Мен отхвърлиха, за да не царувам над тях“ (1 Царе 8:6-7).
Бог им даде човек по тяхното собствено сърце в лицето на Саул. Той се оказа колосален провал. След това Бог го отстрани и постави Давид, човек по Неговото собствено сърце, на трона като цар и пастир над Своя народ Израел. Давид напълно разбираше, че царството е Божие – просто чуйте какво казва той за царството: „Той е избрал сина ми Соломон да седи на престола на Господното царство над Израел“ (1 Летописи 28:5). „Тогава Соломон седна на Господния престол като цар вместо баща си Давид, и благоденстваше; и целият Израел му се покоряваше“ (1 Летописи 29:23).
Бог е цар над цялата земя. Независимо дали хората се подчиняват на Неговото управление или се бунтуват, това не променя факта, че Той е цар завинаги: „... за да знаят живите, че Всевишният владее в царството на хората и го дава на когото иска, и поставя над него най-низшите [най-долните] от хората“ (Даниил 4:17).
От настоящето към бъдещето
Ще дойде време, когато „Човешкият Син ще изпрати Своите ангели и те ще съберат от Неговото царство [земята] всички неща, които съблазняват, и онези, които вършат беззаконие“ (Матей 13:41). Злото и злите хора ще бъдат изчистени от Неговото царство и Той ще вземе Своята велика сила и ще царува 1000 години. Но засега Той позволява на човека да има своя ден, който ще достигне своя връх в Човека на греха – Сина на погибелта, Антихриста.
Когато четем Евангелията и Посланията, виждаме, че изразите „небесно царство“ и „Божие царство“ понякога са взаимозаменяеми, но има разлики. Божието царство продължава сега в сърцата и живота на хората, които са Му подчинени. Небесното царство също продължава, но в тайна, защото царят отсъства. Затова днес християнството [изповядващото християнство] е небесното царство в тайна и е оприличено на нива с пшеница и плевели, мрежа в морето, която обхваща всякакви добри и лоши, и десетте девици с пет мъдри и пет глупави (виж Матей 13 и 25). В тази смес от пшеница и плевели, добри и лоши, мъдри и глупави, ние имаме това, което е вярно на Бога. Тези, които са истински новородени, са пшеницата, добрите и мъдрите в тези притчи. Те са истински Божието царство в този период на християнско изповядване.
Ще дойде време, когато небесното царство ще бъде установено със сила и слава над цялата земя. През тези 1000 години Исус Христос ще царува над земята като Човешки Син. „Вълкът също ще живее с агнето, и леопардът ще лежи с ярето; и телето, и младият лъв, и угоеното животно заедно; и малко дете ще ги води. И кравата, и мечката ще пасат; малките им ще лежат заедно: и лъвът ще яде слама като вол. И сучещото дете ще играе на дупката на аспида [кобра], и отбитото дете ще сложи ръката си на леговището на василиска [пепелянка]. Те няма да вредят, нито да унищожават в цялата Ми свята планина: защото земята ще бъде пълна със знанието за Господа, както водите покриват морето“ (Исая 11:6-9). След това Синът ще предаде царството на Бога и Бог ще бъде всичко във всичко (виж 1 Коринтяни 15:24-28).
Характерът на царството днес
Сега, освен факта, че Той управлява в царството на хората, Бог управлява и в сърцата и живота на мъже и жени, момчета и момичета, които са приели и са подчинени на Неговия Син. Характерът на Божието царство в сърцата и живота на вярващите е от морално естество, защото в силата на Духа вярващият проявява моралните черти на Царя, нашия Господ Исус Христос. Апостол Павел изброи някои от тях в Римляни 14:17: „Защото Божието царство не е ядене и пиене; а праведност, и мир, и радост в Светия Дух.” Те са изброени и в Галатяни 5:22-23, наред с други, като плод на Духа. Като морални черти на Христос, те трябва да бележат всяко дете на Божието царство.
Как да бъдем част
Има само един начин да влезете в този духовен аспект на царството и това е да се родите в него. Всички ние сме родени в царството на тъмнината. Но чрез суверенна благодат сме били избавени от това царство и доведени в царството на възлюбения Божи Син. Това става чрез новорождение – трябва да се родим отново, за да влезем в Божието царство! В Йоан 3:3-7 Господ Исус каза на Никодим, че това е божествена необходимост: „Исус отговори и му каза: Истина, истина ти казвам, ако човек не се роди отново, не може да види Божието царство. Никодим Му каза: Как може човек да се роди, когато е стар? Може ли да влезе втори път в утробата на майка си и да се роди? Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако човек не се роди от вода и от Дух, не може да влезе в Божието царство. Това, което е родено от плътта, е плът; и това, което е родено от Духа, е дух. Не се чуди, че ти казах: трябва да се родите отново.“ Днес остава същото – новорождението все още е божествена необходимост за влизане в Божието царство.
Скъпи читателю, знам, че в момента, в който спомена „новородени“, първото нещо, което идва на ум на някои хора, е водното кръщение. Кръщението не е новорождение, нито Господ казваше на Никодим да отиде и да се кръсти. Вместо това, Той казваше на Никодим, че се нуждае от Божия живот, за да бъде част от Божието царство. В Йоан 1:13 ни е казано за тези, които са новородени: те са „не от кръв, нито от плътска воля, нито от човешка воля, а от Бога.“ Това е нещо, в което човек няма участие; това е изцяло Божие дело. Точно както когато човек се ражда в света, детето, което се ражда, няма абсолютно нищо общо с това, което се случва. Не се изисква никакво усилие от детето, нито бебето може да помогне на майка си.
Човек се ражда отново, когато чуе евангелието и повярва в него. Словото влиза в сърцето и чрез Божията велика сила Той дава нов, вечен живот на този вярващ. Ето как човек се ражда отново, става Божие дете и наследник на Божието царство (виж Яков 1:18; 1 Петър 1:23).
За вярващите днес
Какво се очаква от нас, които сме деца и истински поданици на царството днес? Библията казва, че трябва да:
Проявяваме плода на Духа – моралните черти на Христос, възпроизведени в сърцата ни от Божия Дух. Когато небесното царство бъде установено над земята, законите на царството също ще бъдат такив: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, доброта, вяра, кротост, въздържание...“ (Галатяни 5:22-23). Тези черти могат да се видят как се появяват, когато Господ представи принципите на царството в Проповедта на планината (Матей 5:1-7:29). Не е нужно да чакаме до Милениума – тези и други черти на Христос трябва да се виждат в нас още сега!
- Бъдете лоялни, верни и истински към Него в Негово отсъствие, както Мефивостей беше към Давид (2 Царе 19:24).
- Извършвайте царска и свещеническа служба: „Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, придобит народ, за да възвестявате превъзходствата на Този, Който ви е призовал от тъмнината в Своята чудна светлина“ (1 Петър 2:9). Братя и сестри във вярата, вие и аз имаме високата чест да говорим за чудесата, славата и красотите на Царя на царете, нашия Господ Исус Христос; и да Му служим с радост като Негови вестители, възвестяващи добрата вест от Бога относно Неговия Син, Исус Христос нашия Господ. Да бъдем добри, любезни и милостиви, споделяйки нашите земни блага и думите на Царя в евангелието, учейки млади и стари, и показвайки на всички пътя към Божието царство са само няколко от многото възможности, които имаме да служим на Царя в Негово отсъствие.
- Наистина, „Защото Твое е царството, и силата, и славата, завинаги. Амин“ (Матей 6:13).
