„И тъй, ядете ли, пиете ли, или каквото и да правите, всичко правете за Божия слава.“ (1 Коринтяни 10:31)
Един от големите тестове на християнското поведение е дали има някаква слава за Бога в него. Твърде често ние тестваме поведението си с въпроса: „Има ли някаква вреда в него?“ Но това не е въпросът. Това, което трябва да попитаме, е: „Има ли някаква слава за Бога в него?“
Преди да се заемем с каквато и да е дейност, трябва да можем да наведем глава и да помолим Господ да се прослави в това, което предстои да направим. Ако Бог не може да бъде почетен от него, тогава трябва да се въздържаме да го правим.
Други религии може да се задоволят с поведение, в което няма вреда. Християнството се движи от чисто отрицателното към изрично положителното. Затова, както каза Кийт Л. Брукс,
„Ако искате да бъдете успешен християнин, спрете да търсите вредата в нещата и започнете да търсите доброто. Ако искате животът ви да бъде щастлив, присъединете се към онези хора, които търсят „доброто“, а не „вредата“ в него.“
Нещата може да са безвредни сами по себе си и все пак да бъдат мъртва тежест в християнската надпревара. Няма закон срещу олимпийски бегач, който носи чувал с картофи в състезанието на 1500 метра. Той може да носи картофите, но не може да спечели състезанието. Така е и с християнина. Нещата може да са безвредни и все пак да са пречка.
Но обикновено, когато питаме „Има ли някаква вреда в него?“, въпросът ни издава скрито съмнение. Не питаме това за дейности, които са легитимни на пръв поглед – като молитва, изучаване на Библията, поклонение, свидетелство и ежедневната ни работа.
Между другото, всяка почтена работа може да бъде извършена за Божия слава. Ето защо някои домакини имат това мото над кухненската си мивка:
„Божествени служби се провеждат тук три пъти дневно.“
Винаги, когато се съмняваме, можем да следваме този съвет от майката на Джон Уесли;
„Ако искате да определите законността на едно удоволствие, следвайте това правило: Всичко, което отслабва разума ви, уврежда нежността на съвестта ви, замъглява чувството ви за Бог или отнема вкуса към духовните неща; всичко, което увеличава властта на тялото ви над ума ви, това нещо е грях.“
