Поводът за това огнено явление беше, когато Бог даде на Израел Десетте заповеди. Как можеше Израел да си помисли да се приближи до Бог, чието само присъствие беше всепоглъщащ огън? Всичко, което се подразбираше в това, беше предвещаващо и забраняващо. Защо? Защото от самото начало на даването на закона Бог щеше да впечатли човека с тържествения факт, че на базата на спазването на закона човек не може да се надява на благоприятна връзка с Бога. Хората могат да се хвалят с добрите си дела и предполагаемата си праведност в спазването на закона, но нека се осмелят да се приближат до Бога със силата на това и ще намерят яростната жега на всепоглъщащ огън – безмилостния съд на Бог на абсолютна святост.
В продължение на векове Израел остана под закона и доказа на практика непоколебимата истина за това. В края на Стария Завет те се оказаха далеч от Бога и в отчаяна нужда от нещо много по-добро от закона, с който се хвалеха.
Чудесен тогава е контрастът на новозаветната връзка на великия Бог на славата. Вече не виждаме всепоглъщащ огън на върха на планината, но същият този Бог се приближава в смирена благодат: „И Словото стана плът и обитаваше между нас, и ние видяхме Неговата слава, слава като на Единородния от Отца, пълен с благодат и истина“ (Йоан 1:14).
Не законът, а само великата благодат на Неговото сърце можеше да Го свали. Нито пък Той можеше да дойде без изричната цел да принесе Себе Си в жертва на Голгота, за да понесе греховете на онези, които се изповядаха за виновни и безнадеждни под закона. Като „Словото“, Той е самото изразяване на всички Божии мисли, Този, Който Сам е Бог над всичко. Той „стана плът“, истински Човек, толкова достъпен, толкова милостив, толкова верен и достоен за вечно поклонение.
