Всички вярващи са били позиционно отделени от Светия Дух на Бога. Позиционното освещение се отнася до обективния факт, че Бог взема грешник и го прави Свое уникално дете. Той отделя вярващите като Свой специален народ. Използването на термина „освещение“ тук се фокусира върху уникалното дело на Светия Дух, чрез което ние се подчиняваме на евангелието чрез вяра, за да бъдем поръсени с кръвта на Христос.
Позиционната святост се отнася до нашето положение пред Бога като особен народ. Този аспект на нашето освещение всъщност е основата на това, което често се нарича прогресивно или практическо освещение.
Освещението има за цел да развие в нас Христоподобен характер, като произвежда послушание през целия ни живот. Това е, което Петър е имал предвид с фразата „за послушание и поръсване с кръвта на Исус Христос“. Това би ни върнало към Изход 13:2 и 24:3–8, където поръсването представлява посвещение за служение. Поръсването се отнася до старозаветното приложение на кръв за изкупване на греха. Целта на старозаветните жертви не е била просто да се пролее кръв, но и да се приложи.
Силата да живеем живот на послушание на Христос произтича от осъзнаването на делото, което Господ Исус Христос вече е извършил. Силата да живеем за Христос произтича от нашето положение в Христос и е предназначена да произведе живот, живян за Божията слава, дори сред опозицията около нас.
