Точно когато наближаваше края на напрегната надпревара, Павел усърдно насърчи Тимотей да се придържа към правия път – да „се бори законно“, защото Павел завършваше своя курс, той беше запазил вярата. „Ти продължавай“, каза той на по-младия бегач, „в нещата, които си научил и в които си се уверил.“ И, напомняйки му за собствените си усилия, той каза: „Ти си напълно познал моето учение, начин на живот, цел“ (2 Тимотей 3:10).
Много по-млади вярващи тръгват с определена цел да бъдат посветени на Този, Който ги е изкупил на цената на собствената Си кръв: „Аз съм Негов двойно!“, възкликват те с право. „Аз съм Негов по право на сътворение и по право на изкупление. Моя разумна служба е да бъда изцяло за Него.“ Това е добро и вярно, но посвещението трябва да върви по пътя на Божията воля, разкрита във вдъхновените писания, за да бъде приемливо за Него.
Лесно е да се отклониш! Често се казва за Павел, че е влязъл в улица, наречена Права, при своето обръщане и е останал в нея до края на живота си. За да направи това, е необходимо да се вслушваме в това, което Бог ни казва в писаното Слово; и чрез поразителни типове, вълнуващи примери, здрави доктрини, заедно с непогрешими доказателства, божествено насърчение се дава за тази цел. Богодухновените Писания са способни да ни „напълно подготвят“, точно както ни е казано в края на 2 Тимотей 3.
Първо, погледнете Рут Моавката,
която се върна с Ноемин, за да бъде сред Божия народ. Някои биха казали, че моавката няма право според закона да бъде сред избрания Божи народ. Но забележете нейната твърда цел!
Рут каза: „Не ме умолявай да те оставя… където отидеш, и аз ще отида… твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог мой Бог“ (Рут 1:16). Така Рут и Ноемин продължиха заедно, докато стигнаха до Витлеем. И това не беше краят. Рут намери съпруг в сина на Раав от Йерихон – Вооз, могъщия богат човек; и божествената благодат не само ѝ даде място сред народа на Йехова, но я постави в родословието на царските предци на цар Давид и на по-великия Давидов Син (Рут 4:22; Матей 1:5). Рут започна добре и не се отклони; но тя постигна резултати, които надминаха най-високите ѝ мисли, макар и не извън мисълта на Бога, в Когото тя дойде да се довери. Кой беден езически грешник, който е намерил прошка и спасение в Христос Исус днес, някога е мислил, че ще бъде син и наследник на Бога и сънаследник на Христос? И все пак, чрез изкупителна любов, така е. Той е дори член на тялото и невестата на Христос.
Видяхме какво направи Бог за една млада жена. Сега погледнете този млад мъж в световния метрополис. Той принадлежеше на Господа, но беше пленник във Вавилон. Разказва ни се за целта на Даниил, когато беше сред този голям светски град.
Той „реши в сърцето си да не се осквернява“ (Даниил 1:8) с храната на езическия цар. Това беше чудесен старт!
Краят беше по-добър! Бог бдеше над верния Даниил и макар да премина през много големи изпитания, победите на вярата бяха още по-триумфални. Той беше почитан от езически царе и те признаха Бога на Даниил за върховен. Освен това, Сам Бог почете Даниил, не само като му даде победи на вярата, но и като му разкри Своя ум и план относно целия ход на „времената на езичниците“. Даниил, пленникът, започна, като каза „НЕ“ на светските осквернения! Кой ще каже какви божествени награди очакват онези, които казват „Не“ на света днес и „Да“ на Божия Син, Който ни призовава да Го следваме?
Кой е този, който побеждава света, освен онзи, който вярва, че Исус е Божият Син! (1 Йоан 5:5). В Деяния 11:23 четем за един, който се зарадва, когато видя Божията благодат в благословението на много млади новообърнати в Антиохия, и той
ги увещаваше всички, с цел на сърцето, да се придържат към Господа. Сега погледнете друга жена в Новия Завет. Фива, която подпомагаше доброто на събранието в Кенхрея в дните на апостолите.
Четем за нея в Римляни 16. Тя е била помощница на мнозина и дори е имала привилегията да помага на самия апостол Павел. Предстоейки ѝ пътуване до град Рим, където бизнес дела изисквали вниманието ѝ, тази усърдна душа видяла нещо по-важно в Рим от бизнеса. Там били онези, които принадлежали на Господа, и с дума на похвала от Павел, вписана в посланието, тя търси тяхната компания. Нейната твърда цел поставяла интересите на Господа на първо място. Не било позволено на бизнеса да я отклони. Апостолът желаел братята да „я приемат в Господа, както подобава на светии“, също и да „ѝ помагат във всяко дело, от което има нужда от вас“. Бог се погрижил тя да получи насърчение. Бягането на Фива не било напразно.
Но какво да кажем за служителя на Христос, който е бил използван да я ободрява по пътя? Какво да кажем за Павел, стареца, който увещаваше и насърчаваше сина си във вярата, Тимотей, към усърдие по небесния път? Видяхме как той напомни на последния в 2 Тимотей 3:10 за неговото „учение, начин на живот, цел“. Той сам се стремеше към небесната цел – „Едно нещо правя“, каза той на братята във Филипи, „стремя се към целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус“. Може да бъде хвърлен в затвора, но това не спря неговата ревност. Не, това само му даде по-голяма възможност да пише вдъхновени послания, за да могат другите да имат истината и да бъдат по-пълно наставлявани по пътя на Господа.
В главата в Тимотей той говори за трудностите и противопоставянията, които биха възникнали. Той предсказва това, което е ясно за всички в тези дни, точно преди завръщането на Господа. Вярата, истината, здравото учение и божествената сила щяха да бъдат отречени или противопоставени от онези, които правеха фалшива изповед или имаха само
форма на благочестие (2 Тимотей 3:5). Такива са любители на удоволствията, а не любители на Бога. Те заблуждават слабите. Бидейки високомерни, те се отличават с хвалебствена ученост и знание, „винаги се учат и никога не могат да стигнат до познанието на истината“. Тези скептични изповедници на религията стоят в рязък контраст с истинския вярващ, който познава вдъхновените вседостатъчни Писания, които правят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус. Фалшиво нареченото знание или наука, което на младия Тимотей е казано да избягва (1 Тимотей 6:20), както всички въображения на модернизма, рационализма и напредничавите идеи (отделно от откровението на Бога) не носи никаква истинска полза на никого и само очаква предсказаното разобличаване от стих 9: „Те няма да напреднат повече; защото тяхната глупост ще стане явна за всички хора.“
Така тези хора се противят на истината. Те са безполезни по отношение на вярата, както казва Павел; и факт е, че тези хора, които се хвалят с големи умствени постижения, в действителност са „развратени в ума“, защото така трябва да гласят думите.
Всички тези противопоставяния на истината може да изглеждат внушителни, но по-велик е Този, Който е във вярващия, отколкото онзи, който е в света. Затова, като внимаваме добре на Божието Слово, трябва да бягаме с търпение надпреварата, която е пред нас, гледайки към Исус, Който сега е отдясно на Бога, след като Сам е преминал през всички изпитания и проверки по пътя.
Той не се отвърна назад, когато човекът и Сатана вдигнаха яростната буря от омраза, преследване и противопоставяне срещу Него; но както беше предсказано седем века преди от Исая, Той постави лицето Си
като кремък (Исая 50:7), и както казва Лука, когато дойде времето, „Той твърдо реши да отиде в Йерусалим“. Душата Му беше смутена, но Той щеше да премине през всичко, „за да се изпълнят Писанията“. Целият Му път беше според вдъхновените писания, според Божията воля. Той каза: „Идва князът на този свят и няма нищо в Мен. Но за да знае светът, че Аз обичам Отца; и както Отец Ми даде заповед, така и Аз правя.“ В любов и преданост, нашият милостив Господ и Спасител измина целия път за Божия слава, както беше писано за Него.
За да не се уморяваме и да не отпадаме духом, а по-скоро да бъдем насърчени по пътя, в Евреи 12:3 сме увещавани да
добре да размислим за НЕГО, Който е претърпял такова голямо противоречие от грешници срещу Себе Си. Той премина през всичко победоносно и сега е седнал отдясно на Божия трон горе. Не е чудно, че Павел се стремеше напред към целта, очаквайки „онзи ден“, когато Христос ще засияе върховно над всичко; и затова не е изненадващо, че той трябваше да подтиква младия Тимотей напред, като му напомняше за неговото „учение, начин на живот, ЦЕЛ, вяра, дълготърпение, любов, търпение, гонения, страдания“, които го сполетяха заради онези, които се противопоставяха на истината. Подобно на своя Господ, той премина триумфално; защото, с пълна цел, той внимаваше да „се бори законно“. По този начин той желаеше Тимотей да бяга надпреварата, която беше пред него.
По този начин Бог желае всички ние да се стремим напред днес, въпреки особените противопоставяния на истината (толкова ясно предсказани) в тези „последни дни“, точно когато Христос е на път да дойде отново.
Вечната Божия цел е в Христос Исус, както казва Ефесяни 3:11. Той ще доведе всичко до славно осъществяване в сцени на радост и хвала, където ще обитават любов, святост и праведност. Междувременно, нека онези, които са Божии синове чрез вяра в Христос Исус, да се радват много и нека не се колебаят в своето бягане, а с цел на сърцето да вървят напред. Бог ни е
спасил и ни е призовал със свято призвание, не според нашите дела, а според Неговата собствена цел и благодат, която ни е дадена в Христос Исус преди началото на света (2 Тимотей 1:9); затова се казва за наше насърчение: „Знаем, че всичко съдейства за добро на онези, които обичат Бога, на онези, които са призовани според Неговата цел.“
Нека цел на сърцето, подобна на тази на Павел, да ни бележи всички.
