Поглед нагоре– май 2025 —Списание „Благодат и Истина“
Оставете я на мира
Шест дни преди Пасхата Исус дойде във Витания, така че всичко, което е записано между Йоан 12:1 и Йоан 20:25, попада в кратък период от седем или осем дни – несъмнено най-чудната седмица в световната история. В дома във Витания живееха тримата, които бяха обект на Неговата любов и които Го обичаха в замяна. Подходяща възможност сега беше настъпила за тях да свидетелстват за това. Зад тях стоеше смъртта на Лазар и Неговото призоваване към живот чрез гласа на Божия Син. Точно предстоеше смъртта и възкресението на Самия Божи Син.
В края на Лука 10 виждаме това домакинство, белязано от известна степен на безредие и оплакване; но тук, след проявата на възкресенската сила на Господа, всичко е намерено в ред и хармония. Простите събития от онази вечер бяха съсредоточени в Христос. Той беше почетният Обект на всеки и всички, защото „Му приготвиха вечеря“ (Йоан 12:2)Версия на крал Джеймс). Наистина можем да видим притча в това. Когато Христос е върховният Обект и Неговата възкресенска сила е позната, всичко си идва на мястото.
Марта беше домакиня и Му служеше. Лазар имаше своя дял с Него на трапезата. Мария изрази сърдечната си преданост към Него, като изля върху Него скъпоценното си миро. Така виждаме как познанието за Него и за Неговата възкресенска сила водеше до служение, до общение и до поклонение. Всичко беше щастливо в ред и точно защото беше така, се чу гласът на враждебна критика, съсредоточена върху действието на Мария. Тя произлезе от Юда Искариотски, макар че другите ученици повтаряха думите му, както показва евангелието на Матей (26:6-13).
Светът е неспособен да оцени истинското поклонение, и въпреки привидния си външен вид, Юда беше изцяло от света. Воден от алчност, Юда беше станал крадец; и не само крадец, но и лицемер, прикриващ своето себелюбие с преструвка на грижа за бедните. Той се представяше за изключително практичен човек, напълно осъзнаващ стойността на солидните, материални облаги за бедните, докато Мария според него прахосваше ценни средства, водена от глупави сантименти. Светът е точно на това мнение днес. Религията, която отговаря на вкуса му, е тази, която поставя целия акцент върху материалните и земни облаги за човечеството. И днес, както и тогава, плътски настроените вярващи са много склонни да се съгласяват със света и да повтарят неговите мнения.
Казвайки: „Оставете я“ (Йоан 12:7), Исус заглуши враждебната критика. Тези три думи може добре да бъдат записани в паметта ни. Истинското поклонение е между душата на вярващия и Господа и никой друг не може да се намесва. В Римляни 14 вярващият е разглеждан като слуга и духът на тази глава отново е: „Оставете го на мира.“ Освен това Господ знаеше как да тълкува нейното действие. Той даде, без съмнение, по-пълно обяснение на това, отколкото самата Мария би могла да предложи; макар че тя знаеше омразата на водачите и интуитивно усещаше приближаващата Му смърт. Значително е също така, че Мария от Витания не се присъедини към другите жени при посещението на Неговия гроб с подправките, които бяха приготвили.
За Мария можем да кажем че това, което направи, беше направено „само заради Исус“ (ст. 9). При Юда беше „бедните“ (ст. 5), и дори при другите ученици беше, в известен смисъл, Исус и бедните. При много от юдеите, които се стекоха във Витания по това време, беше да видят Исус и Лазар, защото бяха любопитни да видят човек, който беше възкресен от мъртвите. Домакинството във Витания беше съсредоточило върху Исус истинската си привързаност. За разлика от това, първосвещениците насочиха към Него най-смъртоносната омраза, която толкова ги заслепи, че обмисляха да убият Лазар, свидетеля на Неговата сила. Бяха много набожни, но най-безскрупулни. Те забравиха предупреждението от Псалм 82:1-5, където четем: „Бог стои в събранието на силните; Той съди между боговете. Докога ще съдите несправедливо и ще приемате лицата на нечестивите? Села. Защитавайте бедните и сираците: въздавайте справедливост на страдащите и нуждаещите се. Избавяйте бедните и нуждаещите се: отървете ги от ръката на нечестивите. Те не знаят, нито ще разберат; те ходят в тъмнина: всички основи на земята са разклатени.“
На следващия ден Исус се представи в Йерусалим като Цар на Израел, точно както беше казал пророк Захария (Jn. 12:12-15; Zech. 9:9).
От Франк Б. Хоул, Адаптирано от „Йоан“.
