Във време, когато човешката мъдрост и философия се опитват усилено да добавят или да променят разкритата истина на Божието Слово, и този вид неща стават привлекателни за много умове, искам от все сърце да призова всеки вярващ да прекарва много време в размисъл върху най-простите, жизненоважни факти на християнството. Ако сме израснали със знанието за тези неща, нашата склонност е да ги приемаме за даденост, без жизнено да приемаме присърце и да се наслаждаваме на голямото значение на всеки детайл от това, което Бог е разкрил в личността и делото на Своя възлюбен Син. Има чудна сила в правилното оценяване на всички тези неща, сила, която само Божие дете може да познае.
Чудото на въплъщението
Отделете време да размишлявате върху чудото на въплъщението на живия Бог в смирената личност на Господ Исус. Въпреки че Сам е безкрайният, вечен, всезнаещ, всемогъщ, вездесъщ Бог на вселената, Той е станал Човек с чудна благодат (Филипяни 2:5–7), Човек на съвършена зависимост и вяра, чието всяко действие, дума и мисъл са били красиви със своята простота, с благодат и истина, чудно смесени във всеки детайл от личния живот и от Неговото отношение към другите.
Удивителното чудо на доброволната жертва
Помислете също за удивителното чудо на доброволната жертва на този Господ на славата, когато Той беше „воден като агне на заколение“. Всичко свързано с тази уникална смърт на Голгота е достойно за нашето най-дълбоко разглеждане и размисъл, независимо дали става дума за Неговото смирено достойнство в подчинението на горчивата вражда на човечеството срещу Него, или в по-удивителното, ужасно понасяне на излятия Божи съд срещу нашите грехове (детайлите на нашата вина – 1 Петрово 3:18) и срещу греха (коренният принцип на злото, персонифициран като ужасния враг на Бога – 2 Коринтяни 5:21).
Помислете също, че тази жертва е напълно очистила всеки вярващ от неговата вина (1 Йоан 1:7) и го е освободила от жестокото робство на греха (Римляни 6:22). Това избавление не се разбира от много християни, въпреки че те имат пълно право на него, и никой от нас не осъзнава напълно пълнотата на неговото значение.
Приети във Възлюбения
Друг въпрос за нашето внимателно съзерцание е, че всички вярващи са „приети във Възлюбения“ (Ефесяни 1:6). Христос е Възлюбеният на Бога, Който е възкресен от мъртвите и възнесен отдясно на Бога, и „в Христос“ всеки вярващ е също толкова съвършено приет и възлюбен, колкото е Самият Той пред Бога.
Нека отделим време да помислим дълбоко за Неговото възвисяване и нашето приемане в Него. И все пак нека напълно отхвърлим днешното общо учение за „себелюбие“, „самоуважение“ и „самоценност“. Това е просто увереност в плътта.
„В плътта“ човек е безполезен:
Тези, които са в плътта, не могат да угодят на Бога (Римляни 8:8).
Но „в Христос“ вие сте от голяма стойност за Бога, защото това е позиция на абсолютна съвършенство.
Обитаващият Дух Божи
Свързан с това е чудният факт, че Божият Дух е дошъл да обитава всеки Божий син в тази настояща епоха на благодат, за да даде разбиране (1 Коринтяни 2:12) и сила (Деяния 1:8) за истински християнски живот и свидетелство. Този факт и всичко, което е свързано с него, е достойно за нашето време, за да му отдадем най-голямо внимание.
Христос, нашият Велик Първосвещеник и Застъпник
Колко е хубаво да ни се напомня също, че Христос е нашият Велик Първосвещеник отдясно на Бога, Който се грижи за нас със съвършена благодат, запазвайки вярващите от опасност, беда и зло (Евреи 4:14–16). Също така Той е нашият Застъпник пред Отца, милостиво ни възстановява, ако съгрешим (1 Йоан 2:1). Ние силно се нуждаем от Неговото застъпническо дело, но твърде лесно можем да забравим неговото значение.
Христос, Главата на Тялото, Църквата
Нека също така много се радваме, че не само отделните вярващи са толкова много благословени от тези неща, но и че Христос е „Главата на тялото, Църквата“ (Колосяни 1:18). Той е силно заинтересован от всеки член на Своето тяло и ние също трябва да бъдем. Той е обединил вярващите в единство, което никога не може да бъде нарушено, и очаква от нас също да действаме според тази установена истина, като имаме истинска любов към Неговото събрание и разбираме значението на всичко, което е свързано с Неговото главенство над тялото.
Обещаната перспектива за идването на Господа
Какво сладко размишление може да бъде нашето при обещаната перспектива за идването на Господ Исус (Йоан 14:3). Това трябва да бъде също толкова реално за нас, колкото и онези неща, които вече са извършени факти, защото е също толкова сигурно. Неговото значение и съпътстващите обстоятелства могат добре да заемат нашето благодарно размишление. Ако не се радвате да мислите за посрещането на Неговото идване във всеки момент, тогава изследвайте сърцето си пред Господа и премахнете всяко препятствие, за да можете
да се радвате в надеждата за Божията слава (Римляни 5:2).
Силата на живата истина
Във всички тези прости факти на живата истина (и в много други, които не са споменати тук) има такава сила, която да оживи и стимулира вярващия да следва и служи от все сърце на Господ Исус. За това ни е нужна чистата Божия истина. На Тимотей, млад мъж, Павел каза:
Размишлявай върху тези неща; отдай се изцяло на тях, за да бъде напредъкът ти явен на всички (1 Тимотей 4:15, NKJV).
Ясно е, че в най-добрия случай ни остава много малко време, в което да служим истински на Господа; и за да бъдем истински свидетели за Него, трябва добре да познаваме фактите, за които свидетелстваме.
