Поредица – ноември 2023 г. – Списание „Благодат и истина“
Библейски герои
Извлечения от Стария завет,Част 8
Моисей и Мириам
„Моля Те, Боже, изцели я!“ — Числа 12:13 NKJV
Грехът на Мириам
Разказът за пътуването на израелския народ от Египет до Ханаан съдържа много ценни уроци за Божията Църква в настоящата диспенсация. Ние също сме странстващ народ, но сме на път към по-добра страна – небесна (Евр. 11:16). Изход разказва за избавлението на Израел от Египет, докато Числа описва пътуването им от планината Синай до и включително завладяването на „земята от ръката на двамата аморейски царе“ (Втор. 3:8), на изток от Йордан.
Книгата Числа особено говори за провалите на Божия народ по време на пътуването им през пустинята. Израел не успя да се вслуша в Божието Слово, не успя да се подчини на властта на Моисей, не успя да завладее Обетованата земя и се провали по много други начини. В това отношение оплакването, което Бог изрече в Числа 14:22, е особено поразително: „Тези мъже… Ме изпитаха вече десет пъти и не послушаха гласа Ми.“ Отново и отново мърморещият народ беше наказван от Бога, но всичко изглеждаше безполезно. Хората умряха с жалка смърт в пустинята и затова едно ново поколение, с изключение на Исус Навин и Халев, влезе в обетованата земя. Човекът в плът, изпитан от закона, не можеше да угоди на Бога и трябваше да се роди отново. Всеки внимателен читател на Числа трябва да стигне до това заключение и без съмнение това е един от важните уроците, които Бог иска да ни научи тук.
В Числа 12 духът на бунт, който доминираше над народа, изглежда, завладя и Мириам и Аарон, по-големите братя и сестри на „Моисей, Божия човек“ (Втор. 33:1). И Мириам, и Аарон бяха използвани от Бога и изиграха важна роля в изхода от Египет. Очевидно Мириам допринесе най-много за този бунт срещу Моисей, но Аарон беше твърде склонен да я слуша. Затова тяхната изповед, изразена от Аарон, е поставена в множествено число: „О, господарю мой! Моля те, не ни налагай този грях, в който постъпихме глупаво“ (ст. 11).
Каква беше причината за това, което направиха? Мириам и Аарон говориха против Моисей заради етиопската жена, за която се беше оженил (ст. 1). Не е ли позволено да се говори за брака на собствения брат? Разбира се, това е позволено, но важното е начинът, по който се говори за него! Мириам го направи по негативен начин и стана виновна за клевета. Тя не одобряваше брака на Моисей и по този начин накърни неговата позиция и добро име. Това може ясно да се разбере от контекста.
Мириам се противопостави на действията на Моисей и затова се обърна към Аарон за подкрепа. Заедно те казаха: „Нима ГОСПОД е говорил само чрез Моисей? Не е ли говорил и чрез нас?“ (ст. 2). „И ГОСПОД чу това“, казва следващото изречение. Нека си спомним това, когато смятаме, че трябва да кажем нещо за нашите събратя по вяра. Има Свидетел, който чува и който знае нашите мисли и какво е в дъното на сърцата ни. Не можем да скрием нищо от Него. ГОСПОД наистина е говорил само чрез Моисей? Не е ли говорил и чрез нас?“ (ст. 2). „И ГОСПОД чу това“, казва следващото изречение. Нека си спомним това, когато чувстваме, че трябва да кажем нещо за нашите събратя по вяра. Има Свидетел, който чува и който знае нашите мисли и какво е в дъното на сърцата ни. Ние не можем да скрием нищо от Него. чу това“, казва следващото изречение. Нека си спомним това, когато чувстваме, че трябва да кажем нещо за нашите събратя по вяра. Има Свидетел, който чува и който знае нашите мисли и какво е в дъното на сърцата ни. Ние не можем да скрием нищо от Него.
Не без причина апостол Яков толкова сериозно предупреждава за опасностите на езика, който може да бъде „пълен със смъртоносна отрова. С него [езика] благославяме нашия Бог и Отец, и с него проклинаме хора, които са създадени по подобие на Бога“ (Як. 3:8-9).
Това е сериозно зло. Упоритостта в него в крайна сметка води до изключване, защото клеветникът трябва да бъде отстранен от нас като нечестив човек (виж 1 Кор. 5:11-13). В 1 Коринтяни 6:10 Павел казва, че клеветникът е сред онези, които няма да наследят Божието царство. Такъв човек се счита за един от „онези… които са вън“ (5:12). За съжаление, нещата могат да достигнат до този етап, когато някой не държи езика си под контрол чрез силата на Светия Дух (Гал. 5:22).
Мириам е изведена извън стана
Това се случи с Мириам, както виждаме в този разказ. Тя не се поколеба да говори против Моисей и затова трябваше да бъде изведена извън стана като прокажена. Според закона това беше мястото на всички нечисти хора (Числа 5:1-4; прокажените са споменати първи в тези стихове). Същото е и в Левит 13 и 14, където намираме законите относно проказата и очистването на излекувани прокажени. Прокаженият беше нечист, докато имаше чумата: „той ще живее сам; жилището му ще бъде извън стана“ (Лев. 13:46).*
Забележителното е, че при Мириам това очевидно е била форма на проказа в напреднал стадий. Гневът на ГОСПОДА се разпали срещу Мириам и Аарон и веднага Мириам застана там „прокажена, бяла като сняг“ (Числа 12:10). Тази пълна белота, според Левит 13:13, беше точно условието да бъде обявена отново за чиста! Това означава, че Мириам беше поразена от Божия съд, но веднага можеше да се наблюдава доказателство за Неговата благодат – благодат, която имаше предвид нейното възстановяване. Тя беше напълно прокажена – без съмнение. Трябваше да бъде изведена извън стана като нечист човек и трябваше да вика, че е нечиста (ст. 45). Но това не беше завинаги. Бог искаше да я приеме отново, след като беше изключена от стана за седем дни (Числа 12:14). ГОСПОД гневът на ГОСПОДА се разпали против Мириам и Аарон и веднага Мириам застана там „прокажена, бяла като сняг“ (Числа 12:10). Тази пълна белота беше, според Левит 13:13, точно условието да бъде обявена отново за чиста! Това означава, че Мириам беше поразена от Божия съд, но веднага можеше да се наблюдава доказателство за Неговата благодат – благодат, която имаше предвид нейното възстановяване. Тя беше напълно прокажена – без съмнение. Трябваше да бъде изведена извън лагера като нечиста личност и трябваше да вика, че е нечиста (ст. 45). Но не беше завинаги. Бог искаше да я приеме отново, след като беше изключена от лагера седем дни (Числа 12:14).
Периодът от седем дни, който също беше обичаен за други церемонии по очистване (виж например Числа 19), се отнася до пълната мярка на покаяние, необходима за благочестиво възстановяване. Подобно на това, работа по покаяние трябваше да се извърши с изключения човек в Коринт, преди той да може да бъде приет отново сред вярващите (2 Кор. 2:6-8). Благочестивата скръб беше произвела „покаяние, водещо до спасение, за което не трябва да се съжалява“ (7:10), както в неговото сърце, така и в сърцата на коринтяните, които първоначално бяха толерирали нечестивия човек сред тях.
Отстраняването на нечестив човек от средата на вярващите, подобно на изключването на прокажен от чист лагер, следователно винаги трябва да става с надежда за възстановяване. Свещеническото внимание и грижа са необходими, за да може да се определи до какъв стадий е достигнала проказата (образ на греха в явна форма).
Когато прокажен е напълно поразен от болестта, тогава типичният урок е, че изключеният човек вече не очаква нищо от себе си и признава, че „нищо добро не живее“ в плътта му (виж Рим. 7:18). С други думи, в него могат да се наблюдават ясни признаци на покаяние. Веднага щом това бъде установено, въпросният човек може да бъде възстановен и върнат на предишното си място сред вярващите.
След седем дни Мириам получи разрешение да влезе отново в стана. Тя беше „приета отново“ (Числа 12:14). Това е поразителен пример за отлъчване на нечестив човек, но също и за възстановяване на нарушителя. Не можем да се отнасяме лекомислено към греха. Бог иска от нас да прилагаме дисциплина, но в същото време, в Своята благодат, Той иска да подготви пътя за пълно възстановяване.
Много е поразително да се прочете, че хората в стана също чакаха седем дни, докато тя отново се присъедини към тях: „народът не тръгна, докато Мириам не беше върната отново“ (ст. 15). Тя чакаше отвън, а хората чакаха отвътре, докато работата по възстановяването не беше завършена!
И се научете от Мен
Нека тогава забележим отношението на Моисей, което също има много да ни научи. Без съмнение Моисей беше наскърбен от греха на Мириам и Аарон, които като по-голям брат трябваше да знаят по-добре, но които също бяха изиграли тъжна роля в историята със златното теле (Изх. 32). Каква тогава беше реакцията на Моисей на този акт на бунт срещу неговата власт като Божи човек? Той мълчеше и го предаде на „Онзи, Който съди праведно“ (1 Пет. 2:23). Единственото, което четем тук за Моисей, е, че той „беше много смирен, повече от всички хора, които бяха по лицето на земята“ (Числа 12:3).
Моисей не беше естествено смирен. Той беше научил това смирение в Божията школа. По природа той беше избухлив човек. Той уби египтянина и дори в напреднала възраст неговият избухлив нрав отново се разгоря, когато в неговото възмущение срещу бунтовния народ той започна да удря скалата, вместо да говори на нея (Числа 20:1-13).
Тук, в Числа 12, обаче, Моисей ни напомня за Онзи, Който каза на Своите ученици: „Научете се от Мен, защото Аз съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:29). Като ученици на Христос, като студенти, които са възпитани в Неговата школа, ние трябва да реагираме по този начин, когато станем обект на клевета. Това трябва да бъде нашето лично отношение, въпреки че по такива въпроси има и обща отговорност на Църквата според Писанието.
Виждаме в Числа 12:13, че Моисей се молеше за сестра си с оглед на нейното възстановяване. „Той извика към ГОСПОДА, казвайки: „Моля Те, Боже, изцели я!“ В това Моисей беше тип на Христос, Който се молеше за Своите врагове, дори за онези, които се изправиха срещу Него и Му се подиграваха: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Точно както Мириам беше възстановена въз основа на застъпничеството на Моисей, така и на израелския народ беше показана милост заради молитвата на Христос на кръста. В книгата Деяния виждаме как пътят на спасението и възстановяването беше показан на Израел (виж 3:17-26). ГОСПОД, казвайки: „Моля Те, изцели я, о, Боже, моля се!“ В това Моисей беше предобраз на Христос, който се молеше за Своите врагове, дори за онези, които се изправиха против Него и Му се подиграваха: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Точно както Мириам беше възстановена въз основа на застъпничеството на Моисей, така и на израелския народ беше показана милост поради молитвата на Христос на кръста. В книгата Деяния виждаме как пътят на спасението и възстановяването беше показан на Израел (виж 3:17-26).
Пророчески уроци
Има още пророчески уроци в историята от Числа 12. Моисей е ясен тип на Христос като великия Пророк, Апостол и Учител на Своя народ (Втор. 18:15; Йоан 5:46; Деяния 3:22; Евр. 3:1-6).
Сега, ако Моисей е тип на Христос, какво ни казва неговият брак с чужденка? Отговорът е очевиден: Христос взе невеста от езичниците. Етиопската съпруга на Моисей беше чужденка – тя не принадлежеше към Божия народ, но тази езическа жена стана невеста на Моисей. Подобно на това, Църквата, която сега е невеста на Христос, е съставена предимно от вярващи от езичниците.
Можем да видим и Сепфора (Изх. 2:21) като такъв тип на Църквата, и подобно на това Асенат, египетската съпруга на Йосиф (Бит. 41:45). Благодатта и любовта на Бога, които са били разкрити в Христос, не можеха да бъдат ограничени до евреите. Ядрото на евангелието е, че всички хора са равни пред Бога. Всички те са грешници, но Бог иска да дари Своята благодат на всички. Евреи и езичници са еднакво „мъртви в престъпления и грехове“ (Еф. 2:1). Бог ни е съживил заедно с Христос и е създал един нов човек от двамата. Това е Църквата, която е тялото и невестата на Христос, обиталището на Бога в Духа.
Тази благодат, показана на езичниците, обаче доведе до разрив с израелския народ, точно както любовта на Моисей към неговата езическа невеста временно прекъсна връзките му с Мириам. Христос беше отхвърлен от Своите собствени, Своите роднини по плът (Йоан 1:11). Той трябваше да понесе „такова враждебно отношение от грешници срещу Себе Си“ (Евр. 12:3), но Той го понесе търпеливо и кротко. Той действаше като Моисей, който се примири с опозицията от своите роднини и я остави в ръцете на Господа.
Отхвърлянето на ГОСПОДНИЯ Слуга от Израел обаче доведе до отстраняването на нацията. Подобно на това, бунтът на Мириам срещу Моисей – който беше Божи слуга (Числа 12:7-8) – доведе до нейното изключване от стана. Поради отхвърлянето на Месията, Бог временно отхвърли Израел като Свой народ. Сега Той е протегнал ръцете Си към народите и Господ Исус е свързан с връзки на любов със Своята езическа невеста. ГОСПОД Слугата на ГОСПОДА, обаче, доведе до отхвърлянето на нацията. Подобно, бунтът на Мириам срещу Моисей – който беше Божи слуга (Числа 12:7-8) – доведе до нейното изключване от лагера. Поради отхвърлянето на Месията, Бог временно е отхвърлил Израел като Свой народ. Сега Той е протегнал ръцете Си към народите и Господ Исус е свързан с връзки на любов със Своята езическа невяста.
В този въпрос между Мириам и Моисей Бог произнесе присъдата. Поради греха си тя беше изключена за определен период от време. Подобно на това, Израел стана „Ло-Ами“ … „не Мой народ“ (Осия 1:9). По същия начин, по който облакът на Божието присъствие се оттегли от скинията, когато Той беше говорил на Аарон и Мириам (Числа 12:9-10), Бог сега се е оттеглил от Своя народ. Славата на ГОСПОДА е напуснала израелския народ и ще се върне едва в началото на хилядолетието (Езек. 43). Мириам беше изключена от стана, извън мястото на благословение в Божието присъствие. Подобно на това, гняв е дошъл върху Израел като бунтовен народ и благословението на Божието присъствие сега се намира сред Църквата. ГОСПОД е напуснал израелския народ и ще се върне едва в началото на хилядолетието (Езек. 43). Мириам беше изключена от лагера, извън мястото на благословение в присъствието на Бога. Подобно, гняв е дошъл върху Израел като бунтовен народ и благословението на Божието присъствие сега се намира сред Църквата.
Но има славно и благодатно „докато“. Отхвърлянето на Израел не е окончателно. Целият Израел ще бъде спасен. Историята от Числа 12 не завърши с тъжната вест за изключването на Мириам, а с нейното възстановяване. Божият гняв може да е дошъл върху Израел докрай, или напълно, но Той е милостив и дори в гнева Си Той помни милостта (1 Сол. 2:16; Авак. 3:2). Той определя обхвата и мярката на страданието на Израел, както Той определи и периода от седем дни на изключването на Мириам. Бог ще бъде милостив към Израел и ще утеши Своя народ, когато „войната ѝ свърши“ и „беззаконието ѝ бъде простено“ (Исая 40:1-2).
Тази сериозна история по този начин има щастлив край. Както Мириам беше приета отново и очистена от проказата си, така и Израел ще бъде приет отново като Божи народ (след грабването на Църквата) и ще бъде очистен от всяко безбожие. Бог избра Павел – който претърпя толкова много противопоставяне от евреите, докато проповядваше евангелието на Божията благодат на народите – за да ни разкрие божествената тайна на възстановяването на Израел. Той не желаеше да бъдем невежи за тази тайна, „че частично ослепяване е сполетяло Израел, докато не влезе пълнотата на езичниците“ (Рим. 11:25). В този пасаж намираме благодатното „докато“, обявяването на време, определено от Бога, в което Той ще възстанови съдбата на Своя народ.
По същия начин, по който ГОСПОД (като Онзи, Който изцелява Своя народ) действаше в полза на Мириам и я изцели, така Той ще спаси Своя земен народ в идващ ден. Той ще ги спаси не само от техните врагове, които ги потискат отвън, но и от техните грехове, които ги обвиняват вътрешно. ГОСПОД отне проказата от Мириам и Той ще отвърне безбожието от Яков и ще приеме Своя народ. Те ще бъдат възкресени духовно от смърт към живот. ГОСПОД (като Този, който изцелява Своя народ) действа в полза на Мириам и я изцелява, така Той ще спаси Своя земен народ в идващ ден. Той ще ги спаси не само от техните врагове, които ги потискат отвън, но и от техните грехове, които ги обвиняват вътрешно. ГОСПОД отне проказата от Мириам и Той ще отвърне безбожието от Яков и ще приеме Своя народ. Те ще бъдат възкресени духовно от смърт към живот. отне проказата от Мириам и Той ще отвърне безбожието от Яков и ще приеме Своя народ. Те ще бъдат възкресени духовно от смърт към живот.
Отхвърлянето на Израел означаваше примирението на света, защото Бог протегна ръцете Си към цялото човечество и разпростря словото на примирение както към евреи, така и към езичници. И така, „какво ще бъде тяхното приемане, освен живот от мъртвите“ (Рим. 11:15)? Точно както Мириам като очистен човек беше приета отново в стана, така и Израел ще бъде приет отново от Бога като нация, която е възкресена от своя смъртен сън и очистена от болестта, която я е белязала „като мъртвец, чиято плът е наполовина изядена“ (Числа 12:12).
Някои преводи гласят, че Мириам е трябвало да бъде „върната“ или „въведена отново“ (ст. 14). Първоначалното значение на думата изглежда е „събирам“ или „колекционирам“. Това е и значението на думата „приемане“ или „получаване“ в Римляни 11:15. Бог отново ще събере народа при Себе Си, нацията, от която Той трябваше да скрие лицето Си за определен период от време. Той ще ги върне на мястото на благословение в Неговото присъствие. Това ще означава ново начало, духовно възраждане: живот от мъртвите (помислете за Езек. 37).
Междувременно, като членове на Божието семейство, нека бъдем нащрек да не изпаднем в същата грешка и да се бунтуваме срещу Христос, нашия велик Моисей. Съпротивата срещу Неговата власт, срещу Неговото Слово и Дух, са характерни черти на последните дни и неизбежно ще доведат до Божия съд (виж Юда).
БЕЛЕЖКА
* Тук станът беше жилището на Божия народ, признато от Него. Той беше сред тях като Светия и Праведния, и те бяха разположени около Божието светилище като свят и праведен народ. Веднага щом станът беше осквернен от идолопоклонство, мястото на верните беше с Моисей „извън стана, далеч от стана“ (Изх. 33:7). Подобно на това, след отхвърлянето на Месията, мястото на еврейските вярващи беше с техния Господ „извън стана“ (Евр. 13:13).
От Хуго Бутер (адаптирано)
Търсете Част 9 от тази поредица следващия месец.
