„Но във всичко това ние сме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.“ (Римляни 8:37)
Това е повече от победа. Това е толкова пълен триумф, че ние не само сме избегнали поражението и унищожението, но и сме унищожили враговете си и сме спечелили толкова богата и ценна плячка, че всъщност можем да благодарим на Бога за битката. Как можем да бъдем „повече от победители“? Можем да получим от конфликта духовна дисциплина, която значително ще укрепи вярата ни и ще утвърди духовния ни характер. Изкушението е необходимо, за да ни утвърди и заземи в духовния ни живот. То е като силните ветрове, които карат могъщите кедри по планинския склон да пуснат корените си по-дълбоко в почвата. Нашите духовни конфликти са сред най-чудесните ни благословения, а Противникът се използва, за да ни обучи за собственото си окончателно поражение.
Древните фригийци от Мала Азия имали легенда, че всеки път, когато побеждавали враг, те поглъщали физическата сила на жертвите си и добавяли към собствената си сила и храброст. И наистина, победоносното посрещане на изкушението удвоява духовната ни сила и оръжия. Затова е възможно не само да победим врага си, но и да го пленим и да го накараме да се бие в нашите редици.
Пророк Исая говори за „летящи върху раменете на филистимците“ (Исая 11:14 KJV). Тези филистимци били смъртни врагове, но този пасаж предполага, че те ще могат не само да победят филистимците, но и да яздят на гърба им към по-нататъшни триумфи. Точно както опитен моряк може да използва насрещен вятър, за да го носи напред, като използва неговата движеща сила, за да следва зигзагообразен курс, така е възможно и за нас в духовния ни живот, чрез победоносната Божия благодат, да обърнем напълно нещата, които изглеждат най-неприятелски и неблагоприятни. Тогава ще можем постоянно да казваме: „Това, което ми се случи, наистина послужи за напредъка на благовестието“ (Филипяни 1:12).
„Но благодарение на Бога, Който винаги ни води в триумфално шествие в Христос и чрез нас разпространява навсякъде аромата на познанието за Него.“ (2 Коринтяни 2:14)
