Бях САМ родител
Беше неделя сутрин, 20 декември 1987 г. Пристигнах в църквата рано, за да се уверя, че всичко е готово за богослужението. Предстоеше ни и специална коледна програма по време на семейната служба, в която щяха да участват децата от неделното училище. Жена ми и децата ни щяха да дойдат половин час по-късно, а тази неделя тя планираше да спре на пазара, за да купи цветя за параклиса.
Петнадесет минути преди да започнем, синът ми Дейвид дойде да ми каже: „Татко, по-добре ела да видиш мама; тя е болна.“
Отидох до колата и намерих Ан бледа и страдаща. „Какво не е наред?“, попитах аз. „Имам тази болка в гърдите и мисля, че е сърцето ми“, отговори тя.
Видях, че ситуацията е сериозна, и побързахме към клиниката на три мили разстояние. По пътя Ан ми каза, че ме обича, след което започна да ми разказва къде е скрила коледните подаръци на децата, за да мога да ги намеря.
„Не се притеснявай“, отговорих аз, „всичко ще бъде наред.“
Пристигнахме в клиниката и лекарят веднага донесе апаратурата за електрокардиограма. Молих се с Ан, докато той настройваше апаратурата и пусна машината, която показа интензивен инфаркт в ход. Гледах я в очите и изведнъж ирисите се фиксираха и видях как животът на Ан напусна тялото ѝ. Казах на лекаря, който все още наблюдаваше ЕКГ апарата: „Тя току-що почина! Направете нещо бързо.“
Той обяви спешност и започна да ѝ притиска гърдите, след което медицинските сестри я откараха в друга стая. Бях зашеметен и се чудех: „Ще успеят ли да я върнат?“ След половин час лекарят дойде да ми каже, че тя е починала. „Как може да се случи това?“, помислих си. „Каква е Божията цел в това за мен?“
Бог ни беше довел в Колумбия да Му служим преди 19 години, а Ан беше неразделна част от мисионерската работа. Тя участваше в обучението на жени, обучението на учители от неделното училище и писането на женските и детските секции на месечно семейно списание, което аз редактирах и публикувах. Имайки магистърска степен по езици, Ан беше безценна при корекцията на статиите и книгите, които публикувахме на испански.
След известно време една медицинска сестра ме заведе в стаята, където беше Ан. Тогава разбрах защо трябваше да чакам: Колумбия е много католическа страна, затова беше извикан свещеник, за да даде на Ан последните обреди. Докато той отваряше бутилка с масло, за да я помаже, аз казах: „Ан няма нужда от това. Тя вече е със своя Спасител. Аз съм евангелски мисионер и Писанието казва, че за вярващия да отсъства от тялото означава да присъства с Господа.“
Тръгнах си с тежко сърце и обременен от предстоящата задача. Върнах се в нашата църква и заведох трите деца – Дейвид, на 14, Адриана, на 11, и Филип, на 8 – в стаята за молитва, за да им кажа, че майка им си е отишла у дома при Господа. Филип, с цялата вяра на малко момче, което обичаше Господа, прошепна със сълзи в очите: „По-добре е за мама, но е много трудно за нас.“
Осъзнаването, че сега съм сам без съпруга, ме хвърли в състояние на объркване. Как бих могъл да продължа като мисионер без съпруга? Когато Бог ни призова в Колумбия, ние тръгнахме да бъдем там за цял живот. Нямах намерение да си тръгвам, но как щях да правя всички неща, които бях правил, плюс да поема семейните и домакинските задължения, за които Ан се грижеше?
Чувствах, че трябва да потисна скръбта си заради децата и да се опитам да направя живота възможно най-нормален. Но с течение на времето ставаше все по-очевидно, че не мога да се справям едновременно с мисионерските си дейности и нуждите на семейството си. Не можех да имам прислужница вкъщи заради свидетелството. Участвах в пасторска/преподавателска работа, управлявах книжарница, издавах списание, брошури и книги и ръководех 13 служители в печатницата.
Молих се много пъти: „Господи, ако искаш да остана в Колумбия, тогава доведи тук съпруга, която да ми помогне. Не мога да се справя сам.“ Изгарях бързо. Изглеждаше, че Господ отговори на молитвата ми, когато една краткосрочна, неомъжена мисионерка дойде да помогне в града, където живеехме. Започнах да ухажвам тази сестра, за която мислех, че Господ е довел в нашето семейство. За съжаление, както показа времето, аз се опитвах да помогна на Господа, вместо да почивам и да Му позволя да ми помогне. Получилата се неуспешна връзка само увеличи бремето на скръбта ми.
Събери парчетата След време на самоизследване пред Господа осъзнах грешката си да се опитвам да насилвам нещата, вместо да чакам Господа. Възможно ли е Той да е искал да напусна Колумбия? След една година борба като самотен родител в Колумбия бях изтощен и чувствах, че трябва да се върна в дома си в Австралия. Имах нужда от време да се прегрупирам, да се моля и да търся напътствие от Господа.
Имах помощ от семейството и приятели в Сидни, и тъй като децата ходеха на училище всеки ден, можех да прекарвам сутрините си в четене и молитва, въпреки че не винаги можех да усещам присъствието на Господа. Чувствах, че е важно да не разчитам на чувства, а по-скоро да практикувам това, което бях проповядвал толкова много години – да се задълбочавам в Словото и да се моля. В крайна сметка преминах през всички документирани етапи на скръбта, приех ситуацията си и тихо чаках Господа. Това беше голям пробив за мен, тъй като бях от типа хора, които, след като почувстват, че знаят какво иска Господ, продължават напред с малко внимание към чувствата или идеите на другите.
За самотни родители Като самотен родител научих, че има всякакви ежедневни тежести, които могат или да причинят депресия, самосъжаление и гняв, или да доведат до по-голяма зависимост от Господа и по-дълбока връзка с Него. От мен като самотен родител зависеше да направя правилния избор и да се придържам към него.
Виждането на щастливи семейства може да донесе чувства на завист или ревност, които ще разрушат междуличностните отношения дори със стари приятели. Гневът към Бога за това, че си в ситуация на самотен родител, може да разруши връзката с Господа и да доведе до депресия и самосъжаление. Много самотни хора, които постоянно си правят „парти на самосъжалението“, отблъскват тези, които искат да помогнат. Те трябва да помолят Господа да им даде дейности, които използват остатъка от енергията им.
През нощта, когато децата са в леглото и няма с кого да се говори, самотата става постоянен спътник. Човек лесно може да бъде изкушен да прибегне до неща, които само засилват ситуацията. След години на щастлив брак, сексуалното желание може да бъде трудно препятствие за преодоляване. Някои прибягват до порнография и самозадоволяване, което не е отговор на тази много лична нужда. Йов имаше отговора, когато заяви: „Сключих завет с очите си да не гледам похотливо на момиче“ (Йов 31:1). Трябва да помним увещанието на Павел: „Защото това е Божията воля – вашето освещение: да се въздържате от блудство; всеки от вас да знае как да владее своя съд в святост и почит, а не в страстна похот, както езичниците, които не познават Бога“ (1 Сол. 4:3-5 NIV).
Самотни родители трябва да се примирят със ситуацията и вместо да се задълбочават в негативни чувства, да се включат повече в задоволяването на нуждите на семейството. Също така, включването в църковни дейности ще им отвори път към напътствие и насърчение от Писанието. Освен това, общуването с други самотни хора в църквата ще помогне и насърчи тези, които се борят със същите проблеми. Относно желанието за партньор, ако Той е подготвил някого за вас и вашето семейство, времето на Господа е най-добро.
Неомъжени и женени Неомъжените хора имат други чувства и проблеми, докато се борят със самотата си: „Защо Бог не е довел спътник в живота ми? Защо не мога да имам същите радости от брака, които моите женени приятели приемат за даденост?“ Не само че самотните хора са изключени от дейности, на които семействата се радват заедно, но често са подложени на нежелано сватовничество и са призовавани да гледат деца, докато женените приятели излизат заедно.
Женените двойки не трябва да третират своите самотни приятели само като автоматични детегледачки. Вместо това, те трябва да ги включват в своя кръг от приятели. Самотните възрастни се радват на общуването с хора на тяхната възраст, включително техните женени приятели, въпреки че може да не се вписват във всеки разговор. Един от най-големите врагове на самотния човек е самотата. Мислили ли сте да поканите самотен човек на семейна екскурзия, къмпинг или друга дейност, просто за да се насладите на компанията си?
Самотни жени често мислят за брак и деца. Това може да бъде причина за депресия за някои. Една самотна жена ми каза, че най-добрият начин, който е намерила, за да избегне този вид депресия, е да помоли Господа да ѝ даде служение, което да даде истинска цел на живота ѝ. Бракът не е предпоставка за служене на Господа. Самотните хора не трябва да се вманиачават в самотата си, а по-скоро да я оставят на Господа.
Спомням си много самотни мъже в Колумбия, които казваха: „Трябва да се оженя, за да мога да служа на Господа.“ Това, което всъщност казваха, беше, че са толкова разочаровани от сексуалното желание, че животът им не е наред с Бога. Връзката им с Господа беше нарушена, защото не бяха постигнали победа в тази област от живота си. Двете природи все още се бореха и все още не бяха под контрола на Светия Дух.
Сексуалното разочарование е реален проблем, особено за самотния мъж. Всички нагони са налице, но те не могат да бъдат удовлетворени извън брачната връзка. Това обаче не трябва да бъде причина да не служим на Господа, а по-скоро възможност да Му служим повече, защото той не е обвързан с всички отговорности на брака и семейството. И женените мъже могат да имат също толкова изкушения към сексуална нечистота, колкото и самотните мъже; всички ние трябва да упражняваме самоконтрол, който е плод на Духа (Гал. 5:22-23).
Приемете и чакайте Приемането на настоящата ми ситуация беше същността на победата в тази и други области от живота ми: „Благочестието с доволство е голяма печалба“ (1 Тим. 6:6). Когато осъзнах, че Бог контролира живота ми и всичко, което се случва около мен, имах увереността да оставя въпроса за това да бъда самотен родител на Него. Йеремия беше призован да живее самотен живот (Йер. 16:1); ако това е, което Бог искаше за мен, така да бъде. В определено време Той ми даде друга съпруга и майка за децата ми!
Бог призовава някои хора да живеят самотен живот. Всички ние трябва да разберем, че независимо дали сме женени или самотни, Той има план за живота ни и истинско благословение идва, когато Му позволим да осъществи Своя план. Той иска да имаме вяра, че Той ще изпълни Своите цели и ще ни доведе до мястото на истинско благословение.
ЗА АВТОРА: След мисионерската служба на Иън Тейлър в Колумбия, Господ го премести в САЩ, където сега служи като писател/редактор на „Буенас Нуевас“, двумесечно евангелско издание на „Гуд Тайдънгс Пъблишър“, в допълнение към пасторската работа в църква в Уисконсин.
