*РАЗМИСЪЛ ЗА АДВЕНТНИЯ СЕЗОН* Можем ли да останем на нашата половина?
„Тогава ангелът ѝ каза: „Не бой се, Мария, защото си намерила благоволение пред Бога. И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, и ще Го наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. И Той ще царува над дома Яковов завинаги, и царството Му няма да има край.“ Тогава Мария каза на ангела: „Как ще стане това, като мъж не познавам?““ Лука 1:30-34 **NKJV
Нигерия е земя на контрасти – бърза смяна на обещания и болка. Разположена в сърцето на Африка, богата на петрол и гъсто населена, тя е и дълбоко разделена.
В южната част, където природните ресурси на страната са в изобилие, християнството расте бързо. В северната част, където бедността е най-голяма, ислямът е във възход. Всъщност няколко щата вече са приели ислямското право. Това разделение е създало поляризирано общество и все повече води до религиозно насилие.
Лесно е да се празнуват благословиите на Нигерия, но как трябва тези от нас, които следват Христос, да се справят с предизвикателствата на нашата нация? По-конкретно, в страна, където земята е оспорвана – и където религиозните войни осеят улиците с мъртви тела – как да разбираме Великата поръка? Как да провъзгласяваме Княза на мира, когато това почти сигурно води до насилие?
Това не е хипотетичен въпрос. Когато фанатичното крило на исляма вярва, че мнозинството от хората в дадена област са станали мюсюлмани – или дори че броят им е близо до мнозинство – те обявяват ислямско право в този регион. Това често означава, че правата на жените се отменят, музиката е забранена и на крадците се отрязват ръцете. Това също означава, че е незаконно да се споделя Евангелието и че мюсюлманите, които приемат християнството, трябва да бъдат убити.
Как да отговорим на тези закони, когато любовта ни принуждава да разказваме на всички за Христос? Как да отговорим на физическите атаки и заграбването на земя от тези, които не Го познават?
През последните години стотици християни, особено пастори, са били убити и много църковни имоти са били унищожени. Докато пиша това, новините съобщават за още насилие и смърт в североизточната част на моята страна. Как да отговорим?
В Лука 1, Мария е била изправена пред ангел и ѝ е било казано, че ще роди Божия Син. Когато това се случило, тя попитала: „Как ще стане това?“ Като нигерийци ние задаваме същия въпрос: „Как ще стане това?“ Как можем да достигнем до хора, които са непокаяни и насилствено се противопоставят на Евангелието? Как може царството, което няма да има край, да бъде установено сред хора, които нито признават, нито вярват в божествеността и изкупителната мисия на Исус Христос? Как ние, нигерийските християни, можем да обичаме хора, които убиват членове на нашето семейство и приятели и които унищожават нашите сгради и имущество?
Отговорите на тези въпроси се намират в Христос – както в Неговите думи, така и в Неговите методи. Но те изискват голямо изучаване, голямо търпение и голяма молитва. В Нигерия Адвентът е период на размисъл. През това време християните като цяло и църковните водачи в частност преразглеждат своето призвание и обсъждат нови начини за разпространение на Евангелието.
Ще се молите ли за моята страна и нейните водачи по време на Адвент? Помолете Божия Свети Дух да ни води. Нуждаем се от Неговата любов, за да ни засенчи, за да можем да бъдем Негови посланици в нашата земя на обещания и болка.
ЗА АВТОРА
- След като повярва в Христос, Реми Лауансон започва да служи като производител на палатки. Той и съпругата му Рут ръководят основаването на църкви в цяла Нигерия и десет други африкански и близкоизточни страни. Те също така са изиграли важна роля в създаването на Комисията за настойничество и отчетност в Асоциацията на евангелистите в Африка и в обучението на много християнски лидери в библейско лидерство, настойничество и развитие на ресурси.*
КРАЙНА БЕЛЕЖКА Тази статия е препечатана с разрешение от Надежда за отчаян свят, CISF (Християнска международна стипендиантска фондация), Лейк Форест, Илинойс, 2003 г.
