В деветата година от царуването на Седекия, на десетия ден от десетия месец, започва последната обсада на Йерусалим от Навуходоносор (Езек. 24:1–2). Вероятно от отчаяние за решение, Седекия отива в храма, пред Господа (Йер. 34:15), и „сключи завет с целия народ, който беше в Йерусалим, да им прогласи свобода: всеки човек да освободи своя мъжки и женски роб“ (ст. 8–9). След като направиха това, фараонът излезе срещу халдейците, което временно сложи край на обсадата на Йерусалим. Мислейки, че халдейците са си отишли завинаги (37:9) и че всичко ще бъде наред, хората върнаха робите, които току-що бяха освободили, за да ги подчинят отново. Господ произнесе сурова присъда срещу тях. След като бяха направили това, което е правилно в Неговите очи и в Неговия дом, те оскверниха Неговото име, като нарушиха завета си (34:16). Те направиха това, което беше правилно пред Господа, но след това казаха: „Е, каквото и да е“, като по този начин оскверниха името на Господа.
Ето едно добро напомняне за нас, че ние, християните, носим името на Христос. Във 2 Коринтяни 3:3 апостол Павел пише: „Вие сте послание на Христос.“ Ние може да сме единственото послание или Библия, което много хора в този свят някога ще прочетат. Като членове на тялото Христово, нека нашите действия говорят за Неговата славна и съвършена Личност на всички около нас. Но не само това. Нека също така помним, че нашият Господ Исус каза: „Ако някой Ме обича, ще пази Моето слово“ (Йоан 14:23). Ясно е, че Седекия нямаше истински страх от Господа, нито любов към Него. Но що се отнася до нас, нека покажем на Господа нашата любов към Него, като пазим Неговото слово и ходим вярно според него, докато Той дойде. Послушанието на Неговия народ прославя Неговото име.
