Бог никога няма да ни помоли да направим нещо за Него, било то малко или голямо, без Неговото присъствие също да ни помага и да ни дава сила.
Йехова се беше явил на Моисей в горящата къпина с цел да го призове на специална служба: „Наистина видях угнетението на Моя народ, който е в Египет, и чух вика им поради надзирателите им, защото познавам скърбите им. Затова слязох“ (Изх. 3:7–8). Как това предвещава Господ Иисус, Който слезе, за да избави Своя народ! В случая с египетското робство Бог искаше човек да бъде Негов представител, и този човек, по божествено призвание, беше Моисей. Но Моисей се възпротиви на мисията! Той изтъкна няколко извинения защо е неподходящият човек за работата. Първо, той попита: „Кой съм аз?“, за да извърша такава задача. По същество той казваше: „Аз съм никой“ (Изх. 3:11). Тогава Моисей намери друго извинение: да предположим, че хората кажат: „Господ не ти се е явил“; което означава: „Господи, те ще си помислят, че си измислям“ (Изх. 4:1). Накрая, като последна мярка, той казва: „Аз не съм красноречив“; „Боже, не бива да използваш човек, който не може да говори“ (Изх. 4:10). Може би това последно извинение щеше да го освободи; в края на краищата, как може Бог да използва някого да общува, който всъщност не може да общува?
Въпреки това, всичко това бяха очевидни извинения, защото Йехова му беше казал: „Аз непременно ще бъда с теб.“ Това е всичко, от което наистина се нуждаем. Понякога нещата, които ни се иска да направим, може да изглеждат плашещи, или да се чувстваме недостатъчни за задачата. Тогава Бог иска да ни покаже, че ако Той го е поискал, Той ще бъде „нашата достатъчност“, за да го осъществим (2 Кор. 3:5). И това е възможност за нас да Го изпитаме. Мисията идва с Неговото присъствие; това е Неговото обещание. Нека Му се доверим.
